Църквата “Света Петка – Параскева” се намира до известна степен малко извън стандартните туристически маршрути, които в повечето случаи се концентрират около централните части по линията Регионален исторически музей – Централни Хали. Тя се намира близо до пътя на излизане от града при моста, известен сред местните като “Охлюва”.
В една слънчева и прохладна мартенска утрин таксито внимателно напредва в тясната квартална уличка с отчайващ асфалтов релеф и спира почти до входа на храма, където от вълнение едва успявам да сляза докато отключвам телефона си, за да направя снимки. Признавам си, макар и да съм отраснала в Русе, никога не съм стъпвала тук преди.
Строителството започва през 1939 година и е финансирано от местен майстор-предприемач. Храмът повтаря архитектурата на Кръглата църква, построена от Симеон Велики в старопрестолния Преслав и е първият опит архитектурните планове за реставрацията на Златната църква-прототип да бъдат осъществени.
Русенски майстори са работили по дърворезбата на иконостаса вътре, както и по изрисуване на стенописите. Цялостното финансиране на строежа е било осъществено и с помощта на дарения, направени от други храмове в града, а самият строеж завършва през 1944, когато е и освещаването на храма. Църквата взема името си от името на последната скална църква по Русенското Поломие, която е била засипана след Освобождението.
Посреща ме малко преддверие с традиционната стаичка за продажба на свещи, където въпреки самотата на това отдалечено от централната суета кътче духовност, усмихната жена на около 60 ме посреща с добродушен поглед през очилата. Печката на дърва бумти, а през стъклото й виждам игривите пламъци закачливо да се стрелкат нагоре, а после привидно спокойно да се успокояват. Заговарям я, тя излиза от стаичката и ме следва усмихнато, разказвайки ми, че настоятелството е кандидатствало за финансиране с цел реставрация на храма. Разбирам, че това не се е случвало от самото му построяване насам, а нуждата е остра, тъй като оградата и други части са започнали да се рушат.
Оглеждам стенописите, рисуваните стъклени прозорци, процеждащата се светлина, заставам под купола и потъвам в цветовете и спокойствието. Разменяме още няколко думи за настоящето, пълно повече с отричане на културни ценности, отколкото заето с това да ги запазва, било то и само по храмовете. И все пак, разпитвайки ме откъде съм и с какво се занимавам, виждам неподправената доброта. Оптимистка е. Аз също.
Можете да прочетете повече за храма “Света Петка – Параскева” тук. Част от материалите за тази статия бяха предоставени от Регионалния исторически музей в града, а по-долу можете да разгледате и няколко снимки на храма.
Снимките, използвани в статията, са собственост на този сайт.
