Катедрален храм Света Троица

От край време Русе е уютен дом за представители на различни етнически и религиозни общности, между които арменци, турци, евреи и българи. И все пак, християнството остава официалната религия в града така, както и в страната. Редица са църковните храмове в Русе, но Катедралният храм „Света Троица“ е най-старият измежду тях.

Катедралата е построена през 1632 година и се намира съвсем близо до сегашната сграда на Операта. В съответствие с разпоредбите на турската власт християнските храмове да не надвишават височината на минаретата и джамиите, църквата е вкопана в земята на 4.5 метра. Представлява трикорабна псевдобазилика с външни размери около 15 на 32 метра.

Историята на строителствто й е неясна. Предполага се, че е била катакомба от 5-ти век или средновековна църква, включена по-късно в днешната църква. По време на османското робство е било по-лесно да се издаде разрешение за строеж на нов храм, когато преди това е имало друг на същото място, който да се възстанови. Счита се, че това е било правилото, което тогавашните жители са използвали, за да успеят да я построят.

Сегашният вид на храма е от след Освобождението. Към вътрешността му води каменно стълбище, заменило оригиналните дървени стъпала надолу. Отляво на стълбището е вграден надгробният камък на отец Данаил, дългогодишен учител в килийното училище при метоха на църквата. От дясно на стълбището е издълбан втори надпис върху гранитна плоча, който съобщава за извършено преустройство в църквата през 1764 година.

В преддверието на храма се намират гробовете на четирима Доростоло-Червенски архиереи – Григорий, Василий, Михаил и Софроний. През 19 век, митрополит Григорий убедил своя приятел Зафир Сароглу да направи дарение за разширение на храма в размер на 40 000 лева.

Най-колоритен в интериора на храма е дърворезбования иконостас, изработен в периода 1803 – 1807 година. Според някои той е единственият в Северна България, създаден от Самоковската школа. Според други, той е дело на марангозите Марин и Васил от прочутата Тревненска школа,а иконите са сътворени от тревненските майстори Витановци. Трето мнение е, че иконостасът е направен от неизвестен влашки резбар. Иконите са във византийски стил и са изографисани в периода 1805-1807 година, като се смята, че по голяма част от тях са рисувани от бащата на Захари Зограф – Христо Димитров.

В храма се съхранява чудотворната икона на Света Богородица Умиление, създадена в края на 17-ти век. Там се пазят и частици от мощите на Свети Теодор Тирон, Свети Панталеймон, Свети Евстатия, Свети Терентий, Свети Григорий – епископ Сръбски, Свети Яков Персиец, което показва, че храмът е бил и част от поклонническите маршрути в региона.

Камбанарията е шестоъгълна и с височината си от 19 метра е най-високата част от църквата. Изградена е от дялани камъни, взети от разрушената крепостна стена на Русчук в съответствие с решението на Берлинския конгрес от юли 1878 да се разрушат за една година всички крепости и крепостни стени от Османско време. Днес в камбанарията има 5 камбани.

Чрез дарения, след Освобождениео са построени 2 параклиса. Единият е посветен на Св. Александър Невски, но тъй като от 1979 не функционира като такъв, е превърнат в музей за икони и старопечатни книги. Вторият параклис е посветен на светите братя Кирил и Методий.

Някога, около “Света Троица” се е намирало старото християнско гробище на града. В двора на храма могат да се видят 2 паметника на английски офицери, загинали в Кримската война. Тъй като англичаните по това време воювали на страната на турците, след Освобождението подобни паметниците са забравени и занемарени, а тези в Русе вероятно са единствените запазени у нас.

По идея на учителя Тодор Хаджистанчев през 1870 е създаден църковния хор. През 2009 година храмът започва да издава енорийски бюлетин по време на големите християнски празници.

Исторически събития в Русе, свързани с катедралния храм:

• Началото на килийното обучение в Русе се поставя през периода 1720-1735 от Хаджи поп Драгни (Отец Данаил). За първи път той започва да събира децата в една от стаите на метоха при църквата.
• Церемонията, на която писателят Васил Друмев приема да бъде архимадрит с името Климент, получава титула „Браницки епископ“ и е назначен за викарий в Силистра и Тулча, е извършена в храма на 21 април 1874.
• Освободителните войски, предвождани от Генерал Тотлебен са посрещнати от жителите на града пред Катедралния храм през февруари 1878.

През 1983 година Катедралният храм е обявен и за Паметник на културата от национално значение.

Източници

1. Насам Натам
2. Уикипедия
3. Странник БГ
4. Българска Патриаршия
5. Сградите – Европейско културно наследство на Русе (хартиен носител)

Снимките, използвани в статията (с изключение на първата), са собственост на този сайт.