Иван Ведър и масонството в България

Думата „масонство“ в България за съжаление има негативна конотация заради националните особености на така наречения „Преход“ – периодът след фасадното падане на комунистическия режим у нас през 1989, който, според мнозина, продължава и до днес. Основната причина за отрицателната асоциация е приемането в български масонски ложи на хора, забогатели по съмнителен или доказано престъпен начин в периода от последните години преди падането на комунизма до днес.

Нашата статия обаче ще ни припомни накратко как се заражда масонството в света, каква е била неговата цел и роля в развитието на обществото ни и най-сетне, ще ви запознае с основателя на първата масонска ложа в България „Балканска звезда“ в Русе – Иван Ведър.

Много кратка история на масонството в света

“Масонство” е дума, която иде от английската mason и френската maçon думи за зидар или за човек, който работи с тухли. Макар и да не знаем със сигурност кога точно възниква движението, учените смятат, че началото му е поставено в Древен Египет при обединението на зидарите, съградили пирамидите и други древноегипетски строителни паметници, в сдружения.

През вековете тази идея се прехвърля и в Европа и официалната теория за началото на масонството на Стария Континент сочи Шотландия за негова родина, когато през 1599 група местни зидари създават първата ложа с обреди и тайни посвещения.

В основата на масонството стои идеята за за взаимопомощ на посветените членове без оглед на това дали се познават лично или не и в кой край на света могат да се озоват. Смята се, че чрез тайни знаци, общи и знайни на всички масони по света, те могат да се идентифицират един пред друг и са длъжни да помагат на събратята си в беда. Идеята не е учудваща – представете си през 16-ти век зидар, който месеци и дори години наред работи на обект в друг град или страна, оставен на милостта на господари, които имат склонност да злоупотребяват с времето и доверието им. С други думи, масонството възниква като необходимост, която в наши дни бихме нарекли „браншова организация“ с тази разлика, че идентификацията се осъществява с тайни знаци и обреди.

Постепенно интерес към идеята зад масонството проявяват все повече хора и самите масонски ложи започват да приемат за свои членове не само зидари, а хора от всякакви професии. Оттам масонството започва да се нарича „свободно зидарство“. Важно е да отбележим обаче, че по-голяма част от масоните споделят общи качества – открояват се като силно мотивирани и талатливи хора, с изключително развита обществена отговорност, които често притежават висока интелектуална култура. Някои по-известни личности, които са били посветени в масонството са Йохан Себастиан Бах, Джордж Вашингтон, сър Уинстън Чърчил, Йозеф Хайдн, Хенри Форд, Оскар Уайлд, Марк Твен, Александър Пушкин и доста други.

Световната история на масонството е осеяна с интересни факти, а самото движение се развива неимоверно много през вековете. Ако ви е интересно как възниква масонството в Русия, какво точно се случва в Англия през 1753 и 1877 или какви са обредните символи на масонството, може да започнете от статиите в Уикипедия.

Масонството в България

През 1880 година след Освобождението в Русе, Иван Ведър основава първата масонска ложа в страната ни „Балканска звезда“ (Etoile des Balkans). Първите й членове-основоположници и свободни зидари са революионерите Захари Стоянов, Никола Обретенов, Иларион Драгостинов и Тома Кърджиев, както и княз Александър Батенберг. Масони са били Ангел Кънчев и Георги Сава Раковски. Смята се, че Христо Ботев и Димитър Общи също са били масони.

Съвременните масонски организации в България имат орден с името на основателя си, Иван Ведър.

Иван Ведър

И най-накрая в статията ни достигаме и до изключителната личност и пъстър живот на основателя на масонството в страната ни, което води началото си от Русе.

Рожденото име на Иван Ведър е Данаил Николов, който е роден през 1827 година в Разград. Още на младини животът му е белязан от интересна и драматична случка. Баща му е бил майстор-строител, уста Карастоян, на когото местен турски големец поръчва да му построи къща. Поръчителят обаче отказва да заплати и в резултат избухва голяма свада, в която младият Данаил е принуден да убие турския представител, за да защити живота на баща си. След тази история Данаил сменя името си заживява под прикритие.

Животът му е невероятно динамичен. Посещава колеж в Малта, където научава няколко чужди езици. Работи като моряк на английски кораб, превозващ товари между Лондон и Мелбърн. Преводач е в турски учреждения в Цариград. Преподава езици в Измир на синовете на турски първенци, между които и на Мидхат паша – наместника на Дунавския вилает, център на който преди Освобождението е бил Русе. По време на Кримската война обикаля черноморски пристанища вероятно в ролята на руски разузнавач. Следва в медицинското училище в Букурещ и там получава псевдонима си Ведрий от своите професори заради открития си характер.

През 1863 самият Данаил е посветен в масонството в цариградския клон на „Ориентал Лодж“ и успява да достигне до 33-ата степен, която според Стария и Приет шотландски ритуал се води последна.

Интересната му съдба продължава и след това. Започва работа по първата железопътна линия Русе-Варна. Става търговски представител в Манчестър, където се жени за дъщерята на уважаван русенски архитект. Преподава в Робърт колеж в Цариград и става кореспондент на европейски вестници.

Русенският валия Мидхат паша го назначава за секретар по вънкашната кореспонденция и това му позволява да контактува често с чуждестранни дипломати, както и да установи връзки с революционерите от града. Започва да подпомага финансово както местното революционно движение, така и няколко въстания. Оказва съдействие и на Захари Стоянов да стане библиотекар в русенското читалище „Зора“.

Преди смъртта си през 1898 приписва целия си имот на държавата, заявявайки, че е дал достатъчно на децата си – добро образование и възпитание.

Костите на Иван Ведър са пренесени в Пантеона на Възрожденците при изграждането му през 1978, а в близост е издигнат паметник в негова чест.

Градски легенди

Градските легенди разказват една още по-интересна история, която ако е вярна, спасява Русе от опожаряване, както и 4,000 от неговите жители от сигурна смърт малко преди Освобождението.

През август 1877 руските войски почти сриват със земята турската махала в града, което провокира намерението на турските управници да убият българското население в Русе. В резултат, 4,000 души са събрани на едно място в покрайнините на града, където прекарват няколко денонощия. И тук се намесва Иван Ведър – той успява да излезе от обградената си къща като подкупва турците с торба злато. Отбива се при италианския консул Енрике де Губернатис, с когото поканват влиятелния турчин хаджи Мехмед Алия да се качи с тях до хълма Левента, за да лобират при Делавер паша, командващ египетските войски, разположени около града. Малко сложно става, но с две думи – Ведър пуска връзките си, намира съюзници от местните дипломати и отиват заедно да преговарят с турците да пуснат хората и да не разрушават Русе. И тук следва най-интересната част – когато влизат при пашата, и тримата правят масонски знак с ръка. Разбирайки, че говори с по-висш по степен масонски брат, пашата обещава на Иван братско съдействие. Когато се връща от Левента, делегацията от тримата заварва населението на града обградено от египетски аскери, които го пазели от нападение от страна на черкезите и башибозуците. В резултат, 4,000 русенци са спасени от сигурна смърт, а Русе – от пълно опожаряване.

Източници

Отказ от права: Снимките, използвани в тази статия, не са собственост на insiderguide.me.