Емил Табаков

Един от най-известните съвременни български диригенти, композитори и автори на симфонична музика, Емил Табаков е роден в Русе на 21 август 1947 година. Още като ученик в музикалното училище в Русе, Емил Табаков взема участие в концертите на Русенска филхармония. Със свои съученици формира камерен оркестър, дирижира го и започва да пише авторска музика.

Кариера

През 1974 завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ със специалности дирижиране, контрабас и композиция. През 1977 година е лауреат в конкурса по дирижиране „Николай Малко“ в град Копенхаген, Дания.

Започва професионалното си израстване през 1976 година като диригент на Русенската филхармония и заема длъжността до 1979 година. От 1979 до 1988 е Художествен ръководител и диригент на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“. От 1985 до 2000 година развива Софийската филхармония, като през 1988 става неин Музикален директор и Главен диригент. От 1994 до 1999 е Главен диригент на Белградската филхармония. От 2002 до 2008 е Музикален директор и Главен диригент на Симфоничния оркестър „Билкент“ в Анкара. От 2008 до 2015 е Главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио.

През 1997 изпълнява длъжността Министър на културата в служебното правителство на Стефан Софиянски.

Член е на Съюза на българските композитори.

Творчество и признание

Авторската симфонична и оперна музика на Емил Табаков включва девет симфонии, концерти за различни инструменти, пиеси за симфоничен оркестър, Реквием, камерни и солови творби, два балета и е изпълнявана както в България, така и в Германия, Португалия, САЩ, Япония, Финландия, Франция, Мексико и други страни.

През годините гостува в ръководените от него оркестри, както и като гост-диригент в различни държави по света, между които Англия, Дания, Швеция, Италия, Русия, Австралия, Сингапур, Екадор и други. Наред с композирането на авторска музика, той осъществява записи на повече от 250 симфонични и оперни произведения на компакт дискове за партньори в САЩ, Германия, Холандия и други.

Носител е на редица награди, между които „Мъж на годината” на Международния библиографичен център в Кеймбридж, както и „Музикант на годината” в класацията на слушателите в предаването „Алегро виваче” на БНР за 1992 година. Печели „Кристална лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци за 2009 и е избран за един от 100-те най-добри професионалисти според Международния биографичен център в Англия за 2012 година.

Критика

Според критиците, авторските произведения на композитора Емил Табаков са динамични и експлозивни. За него, както и самият той споделя в различни интервюта, музиката не е забавление, а мисия, и вероятно на това негово отношение се дължат и извънредните му работоспособност, продуктивност, неуморност и отдаденост на музиката. През десетилетията в музикалните среди той се налага като перфекционист с изключително високи репертоарни цели и огромна взискателност и безкомпромисност по отношение на изпълненията.

В своята кариера, за Маестро Емил Табаков не са чужди и професионалните сблъсъци между него и музикантите в някои от филхармониите, които е ръководил. Твърде вероятно е неговият перфекционизъм и взискателност да не са намерили пълен резонанс у изпълнителите, а може би творческите му идеи през времето наистина търпят осъвременяване. Каква е истината, единствено той и неговите музиканти знаят, а за вас, нашите читатели, прилагаме връзки към някои от медиите, отразили тези неминуеми във всяка една професионална кариера предизвикателства.

Източници

  1. Уикипедия
  2. Официален сайт на Маестро Емил Табаков
  3. БНР
  4. Съюз на българските композитори
  5. Импресио
  6. Офнюз
  7. Медияпул

Отказ от права: Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.