Баба Тонка

tonka2Един от най-изявените участници в Българското Възраждане, родолюбива, смела и отдадена на националното революционно движение българка, съратник и доверено лице на Васил Левски и сподвижник на Георги Сава Раковски, Тонка Тихова Обретенова е ключова фигура в национално-освободителната борба от края на 19 век. Тя оказва силна организационна, морална и финансова подкрепа на четниците от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, както и на Русенския революционен комитет, като превръща дома си в убежище и организационен център на революционните деятели.

Баба Тонка е родена през 1812 в Русе. Баща й е буден и любознателен човек. Той подкрепя зародилата се в началото на 19 век активна борба за просвета и наред с много други вестници и списания, получава и първото педагогическо списание, издавано от Константин Фотинов през 1842. Майка й, Минка Тончева, иска дъщеря й да се изучи и с тази цел я изпраща при образован свещеник. Тонка се завръща в дома си едва три дни по-късно заради подигравките на приятелките си. Образованието на жените по това време е повече от необичайно и не се приема благосклонно от обществото.

tonka1През 1831 Тонка се омъжва за известия абаджия и един от първите търговци в Русе Тихо Обретенов, който е уважаван от съгражданите си интелигент. Той взема активно участие в обществения живот в града, спомоществовател е на сп. „Любословие“ и „Дунавски лебед“. По време на брака им, Тихо купува къщата на брега реката, която по-късно се превръща в център на революционната дейност в региона. През 1864 заедно със сина си Никола Обретенов той основава и първото българско училище в Румъния. През 1869 Тихо Оретенов е отровен от съдружника си чорбаджия.

Тонка и Тихо Обретенови имат 5 момчета и 2 момичета от брака си – Петър, Ангел, Атанас, Никола, Георги, Анастасия и Петрана. Всички те са неразривно свързани с националната борба за освобождение на България от турско робство.

tonka5semeistvoСпоред източниците, Баба Тонка е сърдечна, контактна, находчива и смела жена, която е считала за свой дълг да помага на хората в беда и да оказва подкрепа на нуждаещите се. Съдбата, която й отрежда това важно и уникално място в Българската национално-освободителна борба, я среща, когато тя е вече 50-годишна, и започва с посещенията на Г.С.Раковски, личен приятел на мъжа й, в техния дом. Разговорите с революционера запалват в нея желанието да съдейства за освобождението на България.

Когато Г.С.Раковски започва сформирането на Първата българска легия, в къщата на Баба Тонка се събират младежи. Заедно със синовете й Ангел и Петър те се учат да стрелят и боравят с оръжие. През 1862 Петър се присъединява към Първата Българска Легия в Сърбия. Ангел и Стефан Мешо-Попът обикалят цяла Придунавска България, за да запалят по революцията и свободата съотечествениците си там.

През 1864 начело с Баба Тонка и като част от българската активна борба срещу гръцкото духовенство и за установяване на самостоятелна българска църква, група жени се организират на бунт срещу владиката. С усилията си в крайна сметка те успяват да убедят пашата да премахне гръцкия владика, а в църквата да се служи на български език.

През 1868 се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Двамата й сина, Петър и Ангел, се присъединяват към нея. Дъщеря й, Петрана, ушива знамето на четата, а самата Баба Тонка отива до Гюргево, за да го занесе на революционерите.

След разгрома на четата в Русе водят заловените останали живи четници, между които и Караджата, който умира по-късно от раните си. Баба Тонка успява да го погребе и спасява черепа му, който сега се намира в Къща-музей „Баба Тонка“ в града. Между заловените е и синът й Ангел Обретенов, който е осъден на доживотна каторга и изпратен в Израел. Освободен е през 1878 с обща амнистия и се завръща в Русе, където умира през 1894. Петър Обретенов обаче намира смъртта си в една от битките на четата през 1868. Той е едва на 26 годишна възраст.

tonka3_bigВ дома на Баба Тонка през 1872 се учредява Русенския революционен комитет от сина й Никола Обретенов. Създаването на този комитет е било дълго време считано за належащо от Васил Левски, който е искал подобна бунтовническа структура край Дунава, която да улеснява пренасянето на оръжие от Румъния в България, както и връзката между Българския революционен комитет в Букурещ и вътрешната революционна организация.

Баба Тонка е трябвало да се погрижи за осигуряването на скривалище за оръжието на бунтовниците и за вербуването на лодкари, които да пренасят поща и оръжие между двата бряга. В резултат, под къщата й се изкопава скривалище, в което е имало достатъчно място както за пушките, така и за няколко бунтовника в случай на нужда. С помощта на хитрости и подкупи тя успява да привлече и нужните лодкари.

През 1874 Русенският комитет е обявен за централен във вътрешността на страната. В дома на Баба Тонка се укриват оръжие, кореспонденция, архива, както и издаваните от Л. Каравелов вестници „Свобода“, преименуван впоследствие на „Независимост“. Подкрепа и закрила в къщата намират множество революционери като Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Тома Кърджиев, Захарий Стоянов.

През 1875 започва подготовката на Старозагорското въстание, а в Русенския край се организира Червеноводско-Новоселската чета. Дъщерята Петрана извезва знамето на четата, което година по-късно предвожда и Ботевата чета. Тя ушива и знамето на Сливенската чета, а редовата й революционна дейност включва пренасяне на тайна поща и оръжие.

tonka4След разгрома на въстанието, Никола Обретенов и Георги Обретенов, наред със Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов и други, успяват да се спасят в Гюргево. Част от бунтовната младеж в региона обаче попада в русенския затвор. Баба Тонка пътува до Румъния, за да помага на хъшовете там, а в Русе успява чрез хитрост отново да спечели доверието на турците и те я оставят безпрепятствено да посещава бунтовниците в затвора, като така съумява да се грижи за тях.

През 1876 синът Никола Обретенов, който е централна фигура в Русенския революционен комитет, е назначен за апостол във Врачански окръг. По-късно участва в четата на Христо Ботев, става свидетел на неговата гибел и е един от оцелелите, които дават сведения за събитията, довели до кончината на революционера. Осъден е от турците и изпратен на заточение, а след Освобождението става народен представител и кмет на Русе. Живее със съпругата си Димитра в къщата до смъртта си през 1939 година. Дъщеря му Тонка, заедно със съпруга си Нико Просеничков са убити при Деветосептемврийския преврат, а къщата е конфискувана от комунистите.

През същата 1876 Георги Обретенов става апостол в Сливенския окръг. Четник е в четата на Стоил Войвода. През месец май е тежко ранен в сражение с башибозуците и се самоубива, за да не попадне в плен.

Анастасия Обретенова подпомага революционната дейност на братята си. Омъжва се за революционера и писателя Захарий Стоянов, автор на „Записки по българските въстания“, а след Освобождението редактира неговите произведения.
Атанас Обретенов е бил наричан „стар иконом“ и е отговарял за скривалището в дома на Баба Тонка и за пренасянето на оръжие и тайна поща.

Баба Тонка дочаква Освобождението и умира през 1893 година. По думи на очевидци, на погребението й присъстват толкова много хора, колкото градът е виждал само на погребението на Любен Каравелов в Русе.

А това са едни от най-известните думи на Баба Тонка, които сами говорят за нейната вяра, родолюбие и всеотдайност на родината:

Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!

През 1934 на нейно име е кръстено селце в община Попово, Търговище. Математическата гимназия в Русе както и залив на антарктическия остров Ливигстън също се казват Баба Тонка, а историческата й личност е послужила за прототип на героинята баба Тонка от повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“.

Къщата на Баба Тонка в Русе е реновирана и превърната в Къща-Музей „Баба Тонка“, стопанисван от Регинален Исторически Музей – Русе.

Източници

1. Тонка Обретенова
2. Тихо Обретенов
3. Петър Обретенов
4. Ангел Обретенов
5. Георги Обретенов
6. Никола Обретенов
7. Петрана и Анастасия Обретенови
8. Стефан Караджа
9. Записки по Българските въстания
10. Форум „Българките“
11. Дневник „Анализи“

Отказ от права: Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.