Мидхат паша е една от най-противоречивите личности за всеки българин и в частност русенец. Икономически и административен реформатор, влиятелен представител на Османската империя пред света по времето, когато България е била повече от 450 години под имперско управление, безкомпромисен в своите политически възгледи, жесток при потушаване на недоволството на подчиненатата му „рая“, той изиграва изключително важна роля в развитието на тогавашния Русчук от характерен малък град, подчинен на османските турци, в икономически, съдебен и административен център и в превръщането му в най-големия град в Княжество България след Освобождението на България от турско владичество през 1878 година.
Мидхат паша повежда Русчук по пътя на иновациите и ренесанса десетилетия преди Освобождението на страната от османските турци. Той обаче е и един от тримата представители на Османската империя, на които е възложено да потушат Априлското въстание през 1976 година – нещо, което те от страх и изненада правят с такава жестокост, че отзвукът в Европа предизвиква Великите сили да свикат Цариградската конференция. Мидхат паша е също и един от хората, които намират предложенията на тази конференция за ненужни заради наскоро инициираната от него и приета от Султана Първа османска конституция, като с решението си участва индиректно в намирането на повод от страна на Русия да обяви война на Турция.
А сега, нека споделя с вас какви факти намерих за Мидхат паша и нека оставим историята сама да говори за своите главни герои…
Ранни години и начало на кариерата
Мидхат Паша е роден под името Ахмед Шефик Мидхат паша в Цариград през октомври 1822. Баща му е кадия (съдия), родом от Русе, и силен привърженик на реформите в Османската империя. Детството си Мидхат паша прекарва в Цариград, Видин и Ловеч, където получава добро образование и овладява няколко чужди езика.
През 1844 става секретар на Фаик ефенди и го придружава в Сирия за три години. Завръща се в Цариград на служба в централната администрация, пътува отново до Сирия, след което е издигнат до Втори секретар на Високата порта (Високата порта е институция, която в наше време се приближава най-много до това, което наричаме Парламент, тоест, била е отоворна за изработването на държавната политика).
През 1854 г. негови противници успяват да го отстранят от поста и в резултат е натоварен с възприеманата като непосилна задача да се справи с разбойническите банди и недоволството в румелийските провинции (най-общо казано, османците са наричали Румелия Балканския полуостров). След шест месеца в района обаче той успява да залови 284 разбойници и да омиротвори районите на Шумен и Сливен.
През 1857 е изпратен в Търново като правителствен анкетьор със задача да разследва конфликта между гръцкия владика Неофит Византиос и българското население (накратко, Неофит Византиос нечестно е избран за владика на областта и действа срещу българското възраждане, което става причина за конфликта между него и българското население там). В резултат и по заповед на Мидхад паша арестуваните по обвинения от страна на владиката българи са освободени, а самият владика е отзован.
Заради постигнатите успехи в тези задачи, пътят към успеха му е открит и през 1860 е обявен за везир (подобно на министър с военна и административна власт) и паша (губернатор, високопоствено официлно лице). Поверено му е управлението на Нишкия еялет (административна област), а реформите, които той прилага там впечатляват султана Абдул Азис, който го ангажира да въведе същите реформи на територията на цялата Османска империя.
Дунавски вилает и реформи в Русчук и областта
През 1864 Добруджанските земи, които включват цялата Дунавска равнина, Софийското и Самоковското поле, са обединени в т. нар. Дунавски вилает с административен център Русе, тогава наричан Русчук. Мидхат паша реформира администрацията и съдебната система, като създава нови и преустройва съществуващи институции. За пръв път османска провинция се сдобива с представителна институция, Общ вилаетски съвет, в който чрез назначаване или избори влизат представители на различните верски и етнически групи в областта, между които и българи от Русе, София, Търново, Шумен и други. Мидхат паша назначава българи и на висши съдебни постове и инициира създаването на седмичника „Дунав“, първата официална османска медия, издавана в периода 1865-1877 и на турски, и на български език, в чиято редакция също работят българи.
Инициира изграждането на водоснабдителна система в Русчук, както и земеделското стопанство „Образцов чифлик“. В резултат, през 1879 в земеделското стопанство е основано първото българско земеделско училище, което днес е Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ към Селскостопанска академия.
През 1865 прокарва път през прохода Арабаконак, който свързва София със Северна България по пътя към Плевен и Русе. На 26 октомври 1866 официално открива и железопътната линия Русе-Варна. Изгражда 553 километра пътища, ремонтира 255 километра пътища, построява 237 моста, което същевременно натоварва сериозно с данъци и местното население.
По негова инициатива Колю Фичето построява Беленски мост над р. Янтра при гр. Бяла.
През юли 1868 година той поема еднолично управлението на вилаета заради навлизането в България на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Организира преследването на четниците, провежда бърз съдебен процес на заловените и налага публични екзекуции. Наред с това одобрява и мобилизирането на башибозук от черкези и турци, въпреки признатата от него възможност те да извършват „крайности“.
Потушаване на Априлското въстание и свикване на Цариградската конференция
Априлското въстание е крайъгълен камък в историята на България. То е изцяло българска инициатива и неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила. Подготвяно е в много кратък период от около 60 дни и избухва месеци по-рано от предвиденото поради неблагоприятни стечения на обстоятелствата. Военната готовност на турските власти заради евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание стават допълнителни причини за неговия физически неуспех. Въпреки това, Априлското въстание изиграва решителна роля за Освобождението на България заради силния международен отзвук, който получава, поради жестокостта, с която е потушено.
Априлското въстание изненадва и предизвиква паника сред управниците на Турция. За потушаване на въстанието Високата порта създава щаб от трима главнокомандващи, между които Мидхат паша е основен фактор ори вземане на решенията. Щабът мобилизира огромна част от наличните войски, като привлича части от Мала Азия и Африка. Мобилизират запаса, прехвърлят с влак и по вода хиляди военни, като често срещу няколко стотин въстаници се изправят десетки хиляди въоръжени турски военни. Щабът издава заповед за избиване на населението, разграбване на имуществото и запалване на домовете на местното население. Баташкото клане, в което са посечени и изгарят живи повече от 3,000 души, е едно от най-жестоките изяви от турска страна. Равносметката е 95 въстанали села и градчета и едва 10,000 мъже от страна на въстаниците, въоръжени с огнестрелно оръжие.
Резултатът от въстанието е свикването на Цариградската посланическа конференция, която се провежда в между 23 декември 1876 и 20 януари 1877 и в която вземат участие посланиците на Великите сили, акредитирани към Високата порта.
Поводите за провеждането на Цариградската конференция са въстанието в Босна и Херцеговина от 1875, Априлското въстание в България, последвалата война между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга, както и подготовката на Русия за война с Турция на Балканите.
Целта на конференцията е да се предложат териториални промени и автономия в Западните Балкани и да се постигне мир между подчинените страни в района, между които България, и Османската империя. В частност за България се предлага тя да се раздели на две автономни области и османската и българската страни да приемат правилник за управлението им. Докато се изготви окончателно предложението обаче, Мидхат паша е назначен отново за велик везир. В резултат, два дни след предложението на посланиците на Цариградската конференция Османската империя приема първата си конституция, която Османската империя счита за достатъна реформа. Заради тази позиция от страна на Османската империя, тя отхвърля препоръките на Цариградската конференция за създаване на автономни обласи на Балканите.
По този начин, индиректно, Мидхат паша и неговите съмишленици имат основен принос както за провала на Цариградската конференция, така и за обявяването на последвалата руско-турска война.
Убийството на султана и смърт
След оттеглянето на Мидхат паша като валия на Дунавския вилает, в Османската империя постепенно се сблъскват все по-явно двете гледни точки на поддръжниците на запазването на тогавашното положение, от една страна, и на реформаторите, от друга. Мидхат паша се съюзява с великия везир и военния министър през 1876 и през май свалят султана, който е убит на следващия месец.
Макар и Мидхат паша, както споменахме, да става отново велик везир и да инициира подготвянето и приемането на първата конституция на Османската империя, в началото на 1877 е отстранен и изпратен в изгнание, а през 1879 е осъден на смърт в обвинение за участие в убийството на султан Абдул Азис. След намесата на британското правителство обаче, смъртната присъда е заменена и последните три години от живота си Мидхат паша прекарва в затвора в Таиф, край Мека, където умира през 1883 вероятно от насилствена смърт.
Източници
- Мидхат паша в Уикипедия
- ПресТВ
- Вестник Сега
- Енциклопедия Британика
- Априлско въстание
- Цариградска конференция
- Camera Ottomana
- Висока порта
- Велики сили
- Област Румелия
- Султан Абдул Азис
- Неофит Византиос
Отказ от права: Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.
