Със съдействието на Регионална библиотека “Любен Каравелов”
След Освобождението на страната ни от турска власт, Русе става най-големият и динамично равиващ се град в Княжество България с над 25,000 души население. Улесненият достъп от чужбина до града по река Дунав привлича както чуждестранни предприемачи, които намират отлична икономическа среда за стартиране и равитие на бизнеса си, така и известни дейци на културата, които сздават свои шедьоври наред с талантливите български творци. Това е и начинът, по който Русе се сдобива със забележителната си архитектура, която става и основната причина той да получи едно имената, с които е известен и до днес – Малката Виена.
Макар част от точно тази красива архитектура, която прославя тогава и в наши дни Русе, да е донякъде занемарена, е абсолютно видим талантът и характерните похвати на много известни архитекти от западните и централните европейски страни като Франц Гюнангер, Нино Росети, Херман Майер, Едуард Винтер, Янович и редица други.
Днес обаче статията ни е за един мистериозен и самоук архитект, който макар да не е роден в Русе, оставя силен, неповторим и уникално свой отпечатък върху облика му. За Нигос Бедросян се знае твърде, наистина, ужасно малко. Показателен е фактът, че материалите за настоящия материал, ми бяха любезно предоставени от Регионалната библиотека в града „Любен Каравелов“. И без повече да губя време, започвам с това, което научих…
Арменецът Нигос Бедросян пристига от Цариград (сега Истанбул, Турция) в Русе 2 години след Освобождението на България – през 1880. В града той заварва и се присъединява към местната арменска общност, наброяваща тогава около 1,000 души. От векове тя има и свой православен храм в Русе и живее в разбирателство с останалите общности. По това време Нигос Бедросян не разполага с документ за техническа правоспособност и започва работа по канализацията на града като строител, когото са наричали Нигос Калфа.
В началото на 1893 година Общината възлага на инженер Шарл Гийон да изготви проект за кей на града. За целта и според сключения договор, Общинското управление е трябвало да направи общо 60 сондажа – 30 на сушата и 30 в реката. Смятало се е, че единственият професионалист, който може да се справи със задачата е бил Франц Брокс. Както Шрал Гийон, така и Франц Брокс са проучвали търсенето на нови водоизтоници, тъй като до този момент Русе се е снабдявал с питейна вода от местността Батмиш, намираща се извън града. Шарл Гийом искал да се направи система за филтриране на дунавска вода по подобие на тези, които имало тогава в Браила и Галац, а Брокс търсел варианти в правенето на Артезиански кладенци.
Предвид единствения потенциален кандидат в лицето на Брокс, Общината не обявява търг за сонаджите. Неговата оферта за изпълнение на проекта обаче се оказва по-висока от предвидените 15,000 лева от държавата. Общинският съвет насрочва заседание, за да обсъди как да подходи в тази патова ситуация, когато един от членовете му споделя мнението си, че Нигос Бедросян притежава опита да направи сондажите и предлага все пак Общината да обяви официален търг, за да може и двамата кандидати да участват с офертите си. На търга, макар Нигос Бедросян да е единственият кандидат, Общината го одобрява с оферта от 12,000 лева за същия срок на изпълнение.
На 12 април на сесия на Градския общински съвет, кметът Петър Винаров се обявява за издаването на документ за квалификация на Нигос Бедросян на база на постъпило заявление от негова страна. За практическите умения и знания на архитекта свидетелстват известни граждани на Русе, чиито къщи той е проектирал и строил. Окръжният инженер обаче прехвърля молбата за квалификация към Дирекцията на обществените сгради с мотива, че не е запознат с качествата на Бедросян. В крайна сметка, след възмущението и повторното застъпване от страна на г-н Винаров, Общинският съвет издава свидетелство за правоспособност „по съставяне на проекти на русенския гражданин Нигос Бедросян“.
През 1901 година Нигос Бедросян напуска Русе и няма информация за неговата по-нататъшна съдба. Няма информация и за всички сгради, които той е проектирал и построил през двете десетилетия, прекарани в града. От всички тях обаче, към момента 14 са обявени за паметници на културата. Две от тези 14 са построени през 1895 година и са паметници на културата от национално значение.
Едната е търговската сграда на братята Иваница и Стефан Симеонови, едни от най-известните банкери в страната ни по това време, които участват в създаването на първото застрахователно дружество в България с офиси в Лондон, Париж, Берлин, Амстердам и Чикаго. Сега сградата е офис на банка ДСК и поддържаната й красота е наистина главозамайваща.
Другата е къщата на брата Иваница Симеонов. Към момента тя е собственост на Католическата Никополска епархия. Разположена е в голям двор, главният й вход представлява тераса с каменно стълбище и също изглежда в много добро състояние.
Една от къщите проектирани от Нигос Бедросян е свързвана от десетилетия с градска легенда. Къщата на Мариам Бедросян е построена през 1897 година като сватбен подарък от Нигос към неговата възлюбена. Твърди се, че в сградата той е вложил всички средства, които две години по-рано братя Симеонови са му платили за проекта на банката им. До заминаването им от града през 1901 година семейство Бедросян живее в тази къща. След това тя става Турско консулство, по-късно частна клиника, шапкарска фабрика, а през 1948 – ученическо общежитие. През 1977 е разрушена от земетресение, през 1989 е изпепелена от пожар, в който оцелява единствено фасадата й. В крайна сметка е окончателно изоставена до преди няколко години, когато собствениците на Дарик Радио я закупуват и реставрират.
Нигос проектира и строи къщата на семейство Куюмджиян, чийто син, Дикран Куюмджиян, по-късно се установява в Америка и става световноизвестен писател под името Майкъл Арлен. Прочетете повече за него на https://insiderguide.me/en/blog/2016/06/04/michael-arlen-bg/.
Измежду шедьоврите на Нигос Бедросян е и търговският дом „Поликар Канети“, принадлежал на фамилия Канети, от които произхожда първият и засега единствен Нобелов лауреат с български произход – Елис Канети. Прочетете повече за него на https://insiderguide.me/bg/blog/2016/06/11/elias-canetti-bg/.
Източници
1. Статии от Хачик Лебикян, предоставени от Регионална библиотека „Любен Каравелов“.
2. Списание „Мениджър“
3. Сградите Европейско културна наследство на Русе (хартиен носител)
Отказ от права: Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.
