Единственият Нобелов лауреат към днешна дата, роден и живял в България, се появява на бял свят в Русе на 25 юли 1905 година. Елиас Канети е най-големият от трите сина на Жак Канети и Матилда Ардити. Майка му е от най-старите сефарадски родове в страната, който е и сред основателите на еврейската колония в Русе в края на 18 век. Произходът на рода може да се проследи назад до 14 век, когато предшествениците са работили като съдебни лекари и астрономи при Арагонския кралския двор на Алфонсо IV и Педро IV.
До шестгодишната му възраст, Елиас Канети и семейството му живеят в Русе. Там баща му и дядо му развиват производство на чадъри и успешна търговия със стъклария, бои, лакове и други стоки за бита. През 1911 година се местят в Манчестър, за да може бащата да се включи в семейния бизнес там. През 1912 Жак Канети умира внезапно. Майката остава сама с трите си деца и се мести с тях първо в Лозана, Швейцария, а след това и във Виена, Австрия.
Наред с българския, английския и френския, Елиас научава и немски език. През 1921 семейството се мести в Цюрих, а през 1924 във Франкфурт, където той завършва гимназия. През 1924 е студент по химия във Виенския университет, а през 1929 година завършва с докторат.
През 1934 се жени за осем години по-голямата от него писателка Венициана (Веза) Таубнер-Калдерон, която става негова муза и литературен помощник. Когато Австрия се присъединява към Нацистка Германия и настъпват гоненията на евреите, Канети се местят в Париж, а после в Лондон, за да се установяват на Острова. Елиас Канети има два брака, вторият след смъртта на първата му съпруга, както и няколко афери, едната от които е с ирландската поетеса Айрис Мърдок.
През 1952 получава Британско гражданство, въпреки че не е англоезичен, а немскоезичен автор, и остава на Острова до 1970. Последните 20 години от живота си прекарва основно в Цюрих. Там написва своята автобиография. Нейната първа част, публикувана през 1977, е „Спасеният език“, където Елиас Канети описва детските години, прекарани в Русе, преместването на семейството във Великобритания, смъртта на баща му и последвалото преместване на майката с децата в Швейцария.
1981 година му носи и Нобеловата награда за литература за цялостно творчество, което „се характеризира с далновидност, идейно богатство и художествена мощ“ (Prize motivation: „for writings marked by a broad outlook, a wealth of ideas and artistic power“). Наред с нея, през живота си той получава признание, печелейки и други международни награди.
Елиас Канети от малък е впечатлителен. Русе, където протичат първите му години, е пъстър и динамичен с представители от различни култури и той от малък живее сред многообразие от езици. Тежката загуба на баща му както и по-късно двете световни войни се отразяват също на неговата душевност и бележат творчеството му. Основните теми, които постепенно се превръщат в характеристика на произведенията му, са страхът, смъртта, злото и властта. Постепенно писателят споделя идеята, че смъртта и злото са идентични и представляват едно неразделно цяло. Влияние върху творчеството му оказват също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд.
За негов творчески шедьовър се счита философският му труд „Маси и власт“, който е завършен едва през 1960 година. В него той използва описанието на елементарния опит на пребиваването в масата, за да разкрие състояния и динамика на масите. Така той прави всеобхващащи изводи за механиката на властта – че масите и властта са изначално и непрестанно свързани.
През 1994 година Елиас Канети умира в Цюрих. Творчеството му е преведено на над 25 езика.
Признание в страната
През 2005 година в Русе се учредява националната литературна награда „Елиас Канети“.
По време на първата международна конференция в България през 1992, посветена на творчеството на писателя, в Русе се учредява Международно дружество „Елиас Канети“.
Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена.
Днес търговската сграда на фамилията се използва от Дружеството под името „Дом Канети“.
По повод 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 г. е открита паметна плоча на едноименния площад „Елиас Канети“.
Професионалната гимназия по икономика и управление приема името на нобелиста.
През 2004 година в Антарктика един от върховете е кръстен на името на Канети.
Цитати
„Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук.“
„Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението.“
„Заради благодатния миг, когато никой не е нещо повече от другия и не е по-добър от него, хората се превръщат в маса.“
Източници
1. Nobelprize.org
2. Уикипедия
3. Кафка през погледа на Елиас Канети, Венцеслав Константинов
4. „Първият прозорец“ – Елиас Канети – Русе 1/3
5. „Първият прозорец“ – Елиас Канети – Русе 2/3
6. „Първият прозорец“ – Елиас Канети – Русе 3/3
7. Елиас Канети… от Русе
Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.