„Гледай ме. Аз съм ти.“
Ако някой ме беше питал къде съм чувала тези думи, веднага щях да отговоря, че „Аз съм ти.“ е емблематичната реплика на сприхавия и остроумен шведски криминалист Бекстром от любимата ми криминална комедия, когато провокира заподозрените, като говори от тяхно име все едно е в главите им и вижда всичко, което са сторили.
Точно тези думи, обаче, принадлежат на Леон Даниел и са едно от нещата, с които той остава в спомените на актьорите, чийто талант на сцената е насърчвал по вероятно също толкова ексцентричен начин, както шведът Бекстром насърчава интуицията за разследване.
Леон Аврам Даниел е български театрален режисьор от еврейски произход, роден в Русе. Завършва Ленинградския държавен театрален институт. До 1957 година той работи в Драматичния театър в Русе, а следващите три години прекарва в Бургас.
Въпреки руската школа и предполагаемо влияние, Леон Даниел показва, че ще отстоява творческите си идеи, и се превръща в неудобен творец за комунистическото правителство. Именно в Бургас той става известен като един от така наречената “Велика четворка” в Бургаския театър, която включва него и режисьорите Юлия Огнянова, Вили Цанков и Методи Андонов. По време на Комунистическия режим, в края на 60-тте години, те за първи път поставят на сцена забранените по това време автори Брехт, Дюренмат, Мрожек и Сартр, и създават нов сценичен език, който говори напреки на канона на социалистическия реализъм.
Критиците определят творчеството му като цяла епоха в развитието на театъра в страната: “Театърът на Леон Даниел е самият той, самата негова личност, той създава школа и е забележителен педагог, без да преподава в Театралната академия. Гонен и местен по театралната карта на страната, той остава безспорната фигура в обратите на битието, в което Даниел следва себе си, таланта си и ценностите на изкуството.”
След Бургас, той започва работа в БНР, по-късно в Театър “Българска армия”, Театър “София” и много други, включително и във Враца. Режисьор е на един игрален и няколко документални филма. Носител е на редица международни и наши награди, между които почетен ИКАР за цялостна дейност и Аскеер за цялостен принос към театралното изкуство. Писал е студии, публикации и книги. Неговата постановка “Пигмалион” по Дж. Б. Шоу вече десета година се играе на софийска сцена.
Баща е на художника Андрей Даниел и е дядо на писателката Ида Даниел. Умира в София през 2008 година. Измежду любимите му актьори, днешни носители на неговия театър и негови съмишленици, са Йосиф Сърчаджиев, Илия Добрев и други.
Източници
1. http://alef-bg.org/
2. http://bnr.bg/
3. http://www.capital.bg/
Отказ от права: Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.
