
Слави Шкаров е български театрален режисьор, роден на 12 април 1941 година не в Русе, а във Велико Търново. Решихме обаче да посветим тази статия на него, защото последните 19 години от живота си той прекарва в нашия град, а неговата културна следа и театрално наследство живеят и днес в театралните среди на града и в изкуството на Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“.
През 1966 Слави Шкаров завършва режисура във Висшия институт по театрално изкуство (ВИТИЗ, сега НАТФИЗ) в класа на проф. Кръстьо Мирски и Анастас Михайлов. След дипломирането си специализира в Москва. Неговите професионални изяви започват скоро с поставянето на първата му постановка „Драконът“ в Добрич. В последствие той работи и в Плевен и Ямбол.
През 1969 година Слави Шкаров започва работа на щат в Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“. Името му се свързва със златния период на Русенския театър през 70-те и 80-те години на 20-ти век. Част от постановките, които се превръщат в най-значимите по това време и които той поставя на русенска сцена за първи път, са:
- „Кръчма под зеленото дърво“ от Петер Ковачик
- „Кучешко сърце“ от Михаил Булгаков
- „Босилек за Драгинко“ от Константин Илиев
- „Амадеус“ от Питър Шафър
- „От земята до небето“ от Никола Русев
- „Боряна“ от Йордан Йовков
- „Майка на всички“ от Георги Караславов
- „Ричард III“
През последните години от живота си Слави Шкаров поставя и четири спектакъла на сцената на Сливенския театър, които бележат един от най-силните периоди и за театъра там:
- „Мата Хари“ от Недялко Йорданов
- „Праг“ от Алексей Дударев
- „Ревизор“ по Николай Гогол
- „Съзаклятието на лицемерите“ от Михаил Булгаков
Има една дъщеря, Ина Шкарова, която понастоящем (май, 2020) работи като театровед и драматург в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в София.
Слави Шкаров умира в Русе на 11 май 1988 година.
Наследство и признание

Според съвременната критика Слави Шкаров има много силно присъствие в историята на българския театър от втората половина на 20-ти век и спектаклите му са сред най-високите театрални образци. Това се дължи на неговия уникален художествен почерк, поставянето на философски въпроси и израза на силни емоции и натежали мисли. Творчеството му провокира размисли, контрастни емоции, мъдри заключения за света и хората.
Като повечето инакомислещи и представители на интелигенцията, живели по време на тоталитарния режим в страната, Слави Шкаров не е бил любимец на комунистическата власт. Дори сега, повече от трийсет години след смъртта му, се смята, че приносът на режисьора към националния ни театър е недостатъчно оценен, така както и приживе всички негови опити да поставя свои спектакли на софийска сцена са били пренебрегвани и отхвърляни.
- От 1 март 2010 Камерната зала в Русенския театър „Сава Огнянов“ носи името на Слави Шкаров.
- Също през 2010, в знак на признание, уважение и обич, най-близките приятели на Слави Шкаров издават книгата „За Слави Шкаров. От приятелите“. В нея съмишлениците му разкриват повече от духовната страна на личността на режисьора, неговите странности в поведението, пристрастия и житейски превратности.
- През 2018 в Русе, по повод 30 години от смъртта му, започва ежегодно да се провежда националния конкурс за млад театрален режисьор, който носи неговото име.
- През 2019 журналистът Йордан Георгиев издава книгата “Геният и зануленото време”. Тя представлява първото цялостно и задълбочено изследване театралния път на режисьора Слави Шкаров и е изцяло финансирана от Русенския театър.
Източници
- Слави Шкаров в Уикипедия
- Списание „Култура“
- Онлайн списание „Театрално изкуство“
- Национален конкурс за млад режисьор „Слави Шкаров“, официална страница
- Национален конкурс за млад режисьор „Слави Шкаров“, YouTube канал
- Повече за “Геният и зануленото време” тук и тук
Отказ от права: Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.