Слави Шкаров

insiderguidemeКултура, Театър
Слави Шкаров.

Слави Шкаров е български театрален режисьор, роден на 12 април 1941 година не в Русе, а във Велико Търново. Решихме обаче да посветим тази статия на него, защото последните 19 години от живота си той прекарва в нашия град, а неговата културна следа и театрално наследство живеят и днес в театралните среди на града и в изкуството на Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“.

През 1966 Слави Шкаров завършва режисура във Висшия институт по театрално изкуство (ВИТИЗ, сега НАТФИЗ) в класа на проф. Кръстьо Мирски и Анастас Михайлов. След дипломирането си специализира в Москва. Неговите професионални изяви започват скоро с поставянето на първата му постановка „Драконът“ в Добрич. В последствие той работи и в Плевен и Ямбол.

През 1969 година Слави Шкаров започва работа на щат в Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“. Името му се свързва със златния период на Русенския театър през 70-те и 80-те години на 20-ти век. Част от постановките, които се превръщат в най-значимите по това време и които той поставя на русенска сцена за първи път, са:

  • „Кръчма под зеленото дърво“ от Петер Ковачик
  • „Кучешко сърце“ от Михаил Булгаков
  • „Босилек за Драгинко“ от Константин Илиев
  • „Амадеус“ от Питър Шафър
  • „От земята до небето“ от Никола Русев
  • „Боряна“ от Йордан Йовков
  • „Майка на всички“ от Георги Караславов
  • „Ричард III“

През последните години от живота си Слави Шкаров поставя и четири спектакъла на сцената на Сливенския театър, които бележат един от най-силните периоди и за театъра там:

  • „Мата Хари“ от Недялко Йорданов
  • „Праг“ от Алексей Дударев
  • „Ревизор“ по Николай Гогол
  • „Съзаклятието на лицемерите“ от Михаил Булгаков

Има една дъщеря, Ина Шкарова, която понастоящем (май, 2020) работи като театровед и драматург в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в София.

Слави Шкаров умира в Русе на 11 май 1988 година.

Наследство и признание

Слави Шкаров.

Според съвременната критика Слави Шкаров има много силно присъствие в историята на българския театър от втората половина на 20-ти век и спектаклите му са сред най-високите театрални образци. Това се дължи на неговия уникален художествен почерк, поставянето на философски въпроси и израза на силни емоции и натежали мисли. Творчеството му провокира размисли, контрастни емоции, мъдри заключения за света и хората.

Като повечето инакомислещи и представители на интелигенцията, живели по време на тоталитарния режим в страната, Слави Шкаров не е бил любимец на комунистическата власт. Дори сега, повече от трийсет години след смъртта му, се смята, че приносът на режисьора към националния ни театър е недостатъчно оценен, така както и приживе всички негови опити да поставя свои спектакли на софийска сцена са били пренебрегвани и отхвърляни.

  • От 1 март 2010 Камерната зала в Русенския театър „Сава Огнянов“ носи името на Слави Шкаров.
  • Също през 2010, в знак на признание, уважение и обич, най-близките приятели на Слави Шкаров издават книгата „За Слави Шкаров. От приятелите“. В нея съмишлениците му разкриват повече от духовната страна на личността на режисьора, неговите странности в поведението, пристрастия и житейски превратности.
  • През 2018 в Русе, по повод 30 години от смъртта му, започва ежегодно да се провежда националния конкурс за млад театрален режисьор, който носи неговото име.
  • През 2019 журналистът Йордан Георгиев издава книгата “Геният и зануленото време”. Тя представлява първото цялостно и задълбочено изследване театралния път на режисьора Слави Шкаров и е изцяло финансирана от Русенския театър.

Източници

Отказ от права: Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.