Димитър Маринов

insiderguidemeИзкуство, Култура, Развлечение
Димитър Маринов се учи да свири на виолончело преди кастинга за филма Зелената книга.

Името на актьора Димитър Маринов нашумя в България пoкрай участието му в американския филм „Зелената книга“, продуциран от Стивън Спилбърг, режисиран от Питър Фарели и с изпълнители в главните роли Виго Мортенсен и Махершала Али. „Зелената книга“ спечели „Оскар“ за най-добър филм, най-добър оригинален сценарий и най-добър актьор (Махершала Али) през 2019 година, а Димитър Маринов стана първият български актьор, качил се на сцената на Оскарите. Във филма той участва във второстепенната роля на руския виолончелист Олег.

Реалната съдба на Димитър Маринов обаче е далеч по-интересна, вдъхновяваща и изпълнена със случайни обрати, рискове и успехи дори от действителната история, която отличеният с „Оскар“ филм разказва. Животът му е изключително наситен със случки и събития, белязан е от решения, взети заради тоталитарната действителност, и преди всичко е ръководен от авантюристичния, непримирим и смел дух. Димитър Маринов е целенасочена личност и това, което е постигнал, е изградил от нулата. Той е живото доказателство, че ако човек истински желае нещо, той е в състояние не само да оцелее по пътя, но и да постигне мечтите си.

Детство

Майката на Димитър Маринов, Йорданка, е родена и отраснала в Русе. През 1959 отива в София, за да учи. За нея се грижи леля й, която е била омъжена за финансиста и индустриалеца Димитър Маринов, член на семейство Маринови, собственици на тютюневите фабрики, използвани като прототип в книгата на Димитър Димов „Тютюн“, и който е убит от комунистическия режим. След като като звършва, Йорданка е разпределена от властите като учителка в Търговище, където среща бащата на Димитър – студент по корабостроене с еврейско потекло, от когото тя забременява веднага. Принудена е да пази бременността си в тайна, тъй като бъдещето й чертае съдба на самотна майка, което по време на комунистическия режим в страната вещае изключителни трудности както за нея, така и за детето – от една страна финансови, от друга социални заради отхвърлянето на този тип „неморално поведение“ от тогавашното общество.

Димитър Маринов на четири години свири на цигулка.

На 6 октомври 1964 в Русе се ражда Димитър Маринов. Скоро след това детето развива тежка двустранна бронхопневмония, която се влошава до такава степен, че лекарите почти изгубват надежда да го спасят. В тази трудна ситуация, майка му споделя с леля си, че има дете. Лелята на майка му се съгласява да го осинови, кръщава го на убития си съпруг и така Димитър заживява в центъра на София. Година по-късно през една нощ властите принуждават осиновителката и детето да се изселят в друг квартал на София на момента и без предизвестие. Стаите в новия им дом скоро са допълнително преградени и превърнати в „дом“ за още семейства, изпаднали в немилст пред комунистическата власт за това, че са интелектуалци, индустриалци и като цяло, представители на „покварената“ буржоазия.

Димитър продължава да поддържа редовна връзка с биологичната си майка макар и тя две години след раждането му да се омъжва и да създава свое ново семейство. На четири години той започва да свири на цигулка. Развива таланта си до таква степен, че на 11 години е първа цигулка в най-известната по време на комунизма българска филхармония „Пионер“. Когато е на 15, филхармонията заминава за Ню Йорк, където има концерт в Кръглата зала на ООН с диригент композиторът и автор на мюзикъла „Уестсайдска история“ Ленърд Бърнстейн. Следват турнета с Бразилия и Мексико.

През това време обаче спорът с лелята на майка му къде да продължи да учи се задълбочава от година на година – неговото желание е художествената академия, нейното – музикалното училище. Семейната война става толкова нетърпима, че той избягва при биологичната си майка и с помощта на втория си баща и в знак на протест се записва в Техникума по железопътни превози.

Младежки години

Димитър Маринов и Лари Кинг.

През 1982 е приет в сегашната Национална академия за театрално и филмово изкуство (тогава ВИТИЗ) с помощта на Невена Коканова, която е забелязва таланта му в пиесата „Горския цар“ на пионерски лагер и която го препоръчва на Мария Карел, учителката по актьорство на Стефан Данаилов, Чочо Попйорданов и Христо Шопов.

Скоро след това обаче, въпреки ниското си тегло, се налага Димитър да влезе в казарма за две години и е разпределен в артилерията в Карлово. Артистичната му натура и непримирим нрав не намират разбиране в сред масата войници и се налага той да се прави на болен, което обаче не остава неразкрито. Заплашва го сурово наказание и заедно с Валери Вангелов, акробат от трупата „Бойчанови“, вписан в книгата за рекорди „Гинес“, решават да избягат от България през Сърбия с влака „Ориент експрес“. По стечение на бстоятелствата обаче са хванати на граничен пункт „Калотина“ и следващите две години и половина Димитър прекарва в затвора, където представителите на народната милиция чупи пръстите на ръцете му и се стремят по всякакъв начин да го унижат като човек.

Когато излиза оттам през 1986 отново кандидатства във ВИТИЗ, но по политически причини е скъсан на последния изпитен кръг. През следващите три години той отново кандидатства и резултатът е същият докато не идва 1989 година, когато успява да влезе в класа на Крикор Азарян заедно с Лиза Шопова, Койна Русева, Стефан Денолюбов, Стефан Вълдобрев, Мариус Куркински.

През 1990 се включва в шоуто на Румен Цонев, Йълдъз Ибрахимова, Андрей Баташов и Даниел Цочев и  заминава на турне в Америка и Канада. Преди да тръгнат той информира колегите си, че не смята да се връща в България.   

В Америка

Димитър Маринов със семейството си.

И така на 25 години Димитър Маринов се озовава в Щатите, град в Ноксвил, щата Тенеси, без никакви пари и без да знае и дума английски. Три дни живее на улицата и свири на цигулка пред централния фонтан с надеждата да му дадат милостиня, когато идва местната телевизия и прави кратък репортаж за него. В дома си един заможен американски строителен предприемач и жена му гледат репортажа и решават да помогнат на Димитър като го приемат в дома си и го научат на практически умения, с които да си изкарва прехраната. Така той прекарва три седмици в гаража на Майк и Пеги Шърли като Майк го обучава да използва техниката на рисуване с пистолет.

Следващите три години Димитър прекарва в Тенеси и печели доста добре от рисуване, а през 1993 се мести в Сан Диего. Там работи в строителството, после и в ресторанти. Отваря свое кафене, а със свой приятел българин основава и кетъринг „Балкан“ след това. През 1999 Димитър вече е продал и двете заведения и преподава актьорско майсторство в университета в Сан Диего, където се запознава и с бъдещата си жена Дженифър. Сключват брак на Нова Година през 2003, а две години по-късно се ражда първият им син, когото кръщават Йордан на майката на Димитър Йорданка.

По стечение на обстоятелствата след известно време Димитър закупува ресторант в Коста Рика и за да може да се грижи за бизнеса, семейството продава всичко в Сан Диего е се мести в Коста Рика. След три години, прекарани там, семейството решава отново да се завърне в Сан Диего. Купуват къща в Карълсбад и се ражда и вторият им син, когото кръщават Михаил на Майк Шърли, човекът, помогнал на Димитър още в началото на живота му в Америка.

Насърчен от съпругата си, Димитър Маринов се фкусира върху мечтата си, актьорството, и участва в реклами, телевизионни сериали и филми.  Дебютът му на големия екран е във филма „Мъже от стомана“, където играе Керимов, руски учен и контрабандист. Участва и в „Лошо поведение“ и „Код: 999“, както и в отделни епизоди на телевизионни сериали като „Военни престъпления“, „Военни престъпления: Лос Анджелис“, „Закон и ред: Лос Анджелис“ и други. В следващите години той работи с актьори като Аштън Къчър, Матю Пери, Селена Гомес, София Вергара, Джеф Бриджис и Кийфър Съдърланд, а през последните 20 години препоава актьорско майсторство на деца и юноши в Щатите.

Димитър Маринов с Махершала Али, Майк Хътън и Виго Мортенсен.

През 2019 година идва и пробивът му с филма „Зелената книга“, който печели и наградата на Щатската Академия за филмови изкуства и науки. „Зелената книга“ е американски биографичен комедийно-драматичен филм от 2018, чието действие се развива през 1962. Вдъхновен е от истинската история за обиколката в Дълбокия Юг на чернокожия американски класически и джаз пианист Дон Шърли (Махершала Али) и американския телохранител от италиански произход Франк „Тони Устната“ Валелонга (Виго Мортенсен), който служи като негов шофьор и бодигард. Филмът е кръстен на „Зелената книга на негъра шофьор“, книга от средата на 20-ти век, предназначена за чернокожи американски пътници, написана от Виктор Юго Грийн. Героят на Димитър Маринов Олег е действителна личност, Юрий Тахт, руско-съветски виолончелист, който бяга в Америка през 1950-те, за да свири джаз.

От края на 2019 година Димитър Маринов работи и по български проект, а именно Академия за актьори с интерес към киното, рекламите и телевизията (Screen Acting Academy). Академията е дългосрочен ексклузивен проект на актьора в сътрудничество с Националния дворец на културата в София. Участва и в българския филм „Снимка с Юки“ на Лъчезар Аврамов.

В заключение

В заключение ви предлагаме няколко цитата от интервюта с актьора и се надяваме още дълги години да дава пример не само в професионален, а и в личностен план на всички нас.

  • “Разпознаването не бива да променя твореца като такъв, а и още по-малко човека в него. Признанието и наградите са вследствие от свършената работа, а не признак на бъдещо реализиране и статут.”
  • “Пътят като път е един и същ за всички, но той е като магистралата, която преминава през няколко държави. Всяка държава я „обозначава“ със своите пътни знаци и правила, от което пътуването е различно, но пътят си е същият.”
  • „Актьорството не е професия, а начин на живот.“
  • „За да си добър като актьор, трябва да си по-добър като човек!“

Източници

Отказ от права: Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.