Дунавска флотилия – Пътеводител към Русе

Дунавската флотилия е първообразът на съвременните военноморски сили на България. Понастоящем военноморските сили на България са с централен щаб във Варна и са един от трите вида въоръжени сили в структурата на Българската армия наред с Военновъздушните сили и Сухопътните войски.

Дунавската флотилия е създадена на 31 юли 1879 в град Русе на река Дунав от руски флотски офицери. В първоначалния й състват влизат 4 парахода, 7 парни катера и 5 гребни лодки, използвани в Руско-турската война и подарени на България от Русия. Заедно с корабите, новосъздаденият флот получава и полева ремонтна работилница за тяхната поддръжка.

Първоначално корабите имат руски екипаж от 7 офицери и 58 долни чинове, но с първия набор на Българската армия към флота са зачислени 145 български новобранци. Първият командир на българския военен флот е капитан-лейтенант Александър Конкеевич, който изпълнява длъжността от 1879 до 1882. Първият български морски дипломат е флотският офицер на българска служба лейтенант В. Шишмарьов, който участва в заседанията на Европейската Дунавска комисия в периода 1881 – 1882.

През 1930 в двора на Флотската казарма, където е бил щабът на Дунавската флотилия, е издигнат Паметника на моряка, чийто надпис гласи „От тук започва българсктоо морячество“. През 60-тте години на 20-ти век паметникът е разрушен, а през 1999 е възстановен в непосредствена близост до Военния клуб. Оттогава по създадена вече традиция всяка година тържествата по случай основаването на Военноморските сили на България започват от Русе.

През войните

Първото участие на Българския флот във военни действия е по време на Сръбско-българската война от 1885. Към 1885 Дунавската флотилия и Морска част разполагат с 4 парахода, 2 миноноски, 7 парни катера и 4 шлепа. Параходите са дооборудвани с по две 4-фунтови оръдия, катерите – с по 2 скорострелни оръдия, а миноноските освен скорострелно оръдие получават и по две прътови мини.

Дунавската флотилия превозва над хиляда войници и доброволчески роти като подкрепления и прехвърля коменданта на Видинската крепост капитан Атанас Узунов от Русе във Видин. Доставя муниции, оръдия и стрелково оръжие, патрулира по реката, участва в разузнавателни и контра-разузнавателни действия, извършва транспортна дейност.
След отзоваването на руските офицери от България, командването на флота се поема от български офицери.
Флотилията снабдява обсадената Видинска крепост с храни, снаражение и материали. Един от катерите осигурява и комуникацията между крепостта и командването в София чрез писма и телеграми през Калафат.
Известието за българската победа и края на войната в обсадената Видинска крепост също е донесено от флотилията.
Катерът „Стефан Караджа“ пленява 2 противникови съда, които представляват и първите бойни победи на съвременния ни военен ни флот.

През Балканската война 1912 – 1913 личният състав на Дунавската военна флотилия формира първите кадри за новосъздаващите се български флотски формирования на Мраморно море и Българския беломорски флот. Военните моряци от Дунавската флотилия минират новоосвободените български акватории по новите ни южни граници и продължават да извършват военно-транспортната дейност между българските дунавски пристанища и крепости.

През Междусъюзническата война от 1913 поради заплаха да попаднат в плен, корабите на Дунавската военна флотилия по заповед на Главното командване се самопотопяват в р. Дунав.

През Първата световна война военните моряци защитават българските брегове по река Дунав. След войната Дунавската военна флотилия охранява речната граница, обучава български моряци и офицери. Флотилията е ликвидирана през 1961.

Национална роля и значение

Дунавската военна флотилия и съпътстващите я техническо-ремонтни, снабдителни и осигурителни институции и служби дават възможност на Княжество България да положи основите на бъдещото си морско развитие. Наред с военните и транспортно-държавните си задачи, Флотилията играе важна роля и за техническото ограмотяване на българите.

На 9 януари 1881 към Дунавската флотилия е създадена машинна школа за подготовка на флотски техници. Тя е предшественик на създаденото по-късно Морско училище и на сегашното Висше военноморско училище в Русе „Никола Йонков Вапцаров“.
На 4 ноември 1883 командирът на Дунавската флотилия докладва във Военното министерство в София, че е събрал и подредил няколко стотин предмета в първия в България Морски музей в две от залите на тогавашните флотски казарми в Русе.
На 2 декември 1883 за нуждите на Флотилията в Русе се създава първата в България хидрометеорологична служба.
През 1883 – 1884 към Дунавската флотилия е създадена минна част, която приема на въоръжение първите за страната ни 25 броя мини. За минни заградители са приспособени катерите „Ботев“ и „Левски“.
През 1884 българското правителство закупува и първият военен кораб, яхтата „Александър I“.
На 28 февруари 1884 се сформира и първият флотски духов оркестър с капел-майстор Франц Минарик.
В началото на 1885 се планира създаването и на първата в България Морска библиотека и първото флотско Техническо дружество.
През 1885 е построена Флотската кула в Русе, която е изградена и като наблюдателен пост на моряците от Дунавската флотилия, и като метеорологична станция. И сега в сградата се помещава хидрометеорологичната станция на Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав – Русе.
На 12 ноември 1897 Военният флот е разделен на Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част с щаб във Варна.
На 13 януари 1899 Дунавската флотилия и Морската част са обединени във Военноморски флот с щаб във Варна.
На 25 май 1916 българският флаг е вдигнат на подводницата „Подводник No 18“, което дава началото на подводното дело в Българския флот.
На 19 август 1991 Военноморският флот е преименуван на Военноморски сили.
На 2 април 2004 България става пълноправен член на НАТО.

Източници

Отказ от права: Снимките, използвани в тази статия, не са собственост на insiderguide.me.