Михаил Арнаудов – Пътеводител към Русе

“Когато човек обича работата си и съзнава това, което може да изтъкне България пред света в едно или друго отношение, той не скъпи ни време, ни труд.”

Михаил Петров Арнаудов е един от най-ярките, активни и продуктивни пазители и радетели на родовата ни памет и култура през вековете, отдал живота си на България и на науката. Учен и общественик, той посвещава десетилетия на това да съхрани културното и историческото наследство на народа ни като изучава и описва живота на редица видни българи; проучва, събира и публикува материали, които пазят жив българския фолклор от миналото; изследва и представя традиции на етническите групи на българските територии. Михаил Арнаудов е фолклорист, литературен историк и критик и етнограф, който става редовен член на Българската академия на науките, на Украинската академия на науките, унгарската литературната академия „Петьофи“, както и доктор хонорис кауза (доктор по заслуги) на университетите в Хайделберг и Мюнстер.

Начални години

Михаил Арнаудов е роден в град Русе на 5 октомври 1878. Баща му е македонец от Тетово, който се премества в Русе и работи като търговец на жито. Оженва се за дъщерята на съдружника му, която обаче умира, когато Михаил е на 8 години. По-малък негов брат е композиторът и оперен диригент и режисьор Илия Арнаудов. Самият Михаил Арнаудов често придружава баща си в търговските му обиколки из Северна България, като така се запознава отблизо с бита и душевността на хората от селото и влиза в непосредствен досег с тях като създатели на народното поетично творчество.

През 1895 завършва престижната Русенска мъжка гимназия „Княз Борис”, където учител по български език и литература е Никола Бобчев. Той събужда у него страстта към литературознанието, фолклора и научното изследване. През 1895 Михаил Арнаудов се записва във Висшето училище в София, специалност славянска филология, където слуша лекции при преподавателите Иван Шишманов, Александър Теодоров–Балан, Любомир Милетич и други. Иван Шишманов му предлага научна работа и го насочва към Лайпцигския университет в Германия. Михаил Арнаудов прекарва в Лайпцигския университет от 1898 до 1899, където слуша лекции по народопсихология, староиндийски (санскрит) и литовски езици. През 1899 се записва в Берлинския университет. До 1900 слуша лекции по индийска литература, индогерманско сравнително езикознание, руска и полска литература, след което се завръща за кратко в Русе.

Професионално развитие и научна дейност

През 1901 е гимназиален учител в София. Публикува в списание ”Мисъл” и попада сред елита на българските писатели – литературния кръг „Мисъл”. През 1903 заминава за Прага, за да положи докторски изпит по славянска филология, философия и индийска филология и защитава дисертацията си на тема „Български народни приказки”.

Завръща се в България и става последователно гимназиален учител, поддиректор на Народната библиотека и доцент в Софийския университет. През 1910 заминава за Париж с научна цел и там се запознава и в последствие сближава с Яворов. Същата година заминава за три месеца в Лондон, за да учи английски език. На следващата се връща в България и започва да чете лекции в Университета. Запознава се с бъдещата си съпруга Стефанка, сключват брак през 1915 и по-късно имат три деца.

От 1914 е извънреден професор, а от 1919 редовен професор в Софийския университет. През 1921–1922 е Декан на Историко-филологическия факултет, а през 1935–1936 Ректор на университета. През 1922 е избран за председател на Писателския съюз. През 1925 започва издаването на сп. „Българска мисъл”, а през 1923 става един от основните инициатори за учредяване на Македонския научен институт. През 1926 приема поста директор на Народния театър. От 1918 е член на БАН, а от 1929 академик. Избран е за член на Украинската академия на науките, на Унгарската литературна академия „Петьофи”, гласувано му е званието „Почетен доктор” на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943).

Любима сфера на изследователските му занимания е народното творчество. През 1905 издава „Сборник с български народни приказки”; през 1913 изследването „Фолклор от Еленско”. Последователно публикува трудове, изследвания, студии и различни други публикации. Обикаля сам и непосредствено опознава народния бит и творчество. През 1916 посещава и бащиния си край с изследователска цел.
Издава над 50 монографии за Неофит Бозвели, Васил Априлов, Братя Миладинови, Георги Раковски, Любен Каравелов, Паисий Хилендарски и други дейци на Българското възраждане. Има заслуга и за издаването на творби от възрожденски писатели като Георги Раковски, Неофит Бозвели, Григор Пърличев. Публикува изследвания и върху жизнения и творчески път на Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Иван Вазов, Иван Шишманов.

Член е на масонската ложа „Светлина” през 1928–1929. През 1929 академик Михаил Арнаудов е един от интелектуалците, които апелират за спиране на изтреблението по време на македонските междуособици и разприте във ВМРО. Член е на авторския колектив на списание „Заря” и на вестник „Народност”, където поддържа позицията за българския характер на населението във Вардарския край. От ноември 1932 е гарант за приятелство с Великата масонска ложа на Чехословакия.

Обществена и политическа активност

През месец май 1944 Иван Багрянов кани академик Арнаудов да участва в неговото правителство с думите „Елате да спасяваме България”. Правителството на Багрянов просъществува 93 дни, но взема решения, спомогнали за спирането на бомбардировките над София. Като Министър на просвещението, академик Михаил Арнаудов полага огромни усилия за възстановяването на учебните занятия в България, съкратени поради въздушните атаки. След Деветосептемврийския преврат през същата година обаче е отстранен от академичните си длъжности, арестуван е и е осъден на доживотен затвор.

Докато излежава писъдата си, в Съветския Съюз е издадена в превод на руски книгата му „Психология на литературното творчество”. В научните среди тя представялва уникален научен труд, признат в цяла Европа. В края на 1945 в страната пристига руският българист академик Николай Державин. Разбирайки, че авторът на изследването е в затвора, той се свързва с комунистическите власти с упрека, че са обрекли на каторга учен от такъв ранг и с негово съдействие след две години и половина в затвора, академик Михаил Арнаудов е освободен. Докато е задържан, той продължава да работи – превежда френска класика и готви поредно издание на съчиненията на Иван Вазов. След амнистията, на 68-годишна възраст, Михаил Арнаудов е с конфискуван дом, без работа, лишен от доходи и с отнети от тоталитарния режим научни звания. Въпреки това не спира да проучва и издава научни трудове до края на живота си, подкрепян през последните 20 години от неговата снаха и личен асистент, Искра Арнаудова.

Умира на 18 февруари 1978 на 99 години и 5 месеца в София.

По-значими научни публикации

„Български народни празници“ (1918)
„Крали Марко в народната поезия“ (1918)
„Студии върху българските обреди и легенди“ (1920-1924)
„Увод в литературната наука. Задачи. История. Съвременно състояние“ (1920)
„Психология на литературното творчество“ (1931)
„Очерки по българския фолклор“ (1934)
„Творци на Българското възраждане“ (1940)
„Из живота и поезията на Иван Вазов“ (1958)
„Яворов. Личност, творчество, съдба“ (1961)
„Поети и герои на Българското възраждане“ (1965)
„Веркович и Веда Словена“ (1968)

Източници

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.