Русенската опера е безспорно един от стожерите, които са развили и продължават да работят за обособяването на Русе като културно средище в България. През последните години нейните постижения се увеличават, а музикантите и изпълнителите й печелят все повече награди от участия в национални и международни конкурси. С всеки изминал сезон ентусиазмът и умението на ръководния екип да привлича таланти не само от града, но и от цялата страна и Европа, провокира симпатиите както на местната, така и на публиката в столицата и другите големи градове в страната и чужбина. Всичко това обаче би било почти невъзможно, ако Русенската Опера нямаше дълга история и ако не я ръководеше екип от творчески и предприемчиви хора, между които е и нейният настоящ ръководител – Маестро Найден Тодоров.
Първите временни оперни, хорови и симфонични групи в Русе започват да се формират през 19 век, когато градът се превръща в център на навлизащото Европейското влияние в страната. През 1891 година се създава Музикално дружество „Лира“, което е и първата постоянна музикална структура в града за изпълнение на оперна музика. Следват години на трансформации докато през 1919 година не се създава Държавна опера – Русе – такава, каквато я познаваме и днес. Първата премиера е на 23 април същата година и е с операта „Камен и Цена“ от Иван Иванов.
През 1949 година Операта става изцяло държавна собственост и е под общото административно ръководство на Театъра, като двете институции се помещават в Доходното здание. През 1951 тя отбелязва изключително успешен сезон и в резултат на следващата 1952 става напълно самостоятелна от Театъра. През 1999 Операта и Филхармонията административно се обединяват. Към момента Операта обединява оперното и филхармоничното дружество и разполага с хор, балет и детска опера. Русенската опера е и една от малкото финансово печеливши опери в страната.
50-те и 60-те години са изключителни за развитието й, за което допринася триото оперни солисти, известни под името „Звездната тройка“ – Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев. В тяхна чест през 2011 е издигнат барелеф до сградата на Операта.
През 60-те години се поставят все повече нови опери, развива се дейност в столицата, започва се и сътрудничество с Румънската опера. Наред с това, Операта се мести в самостоятелна сграда – тази, в която се помещава и до днес. По същото време тя развива отношения със Съюза на композиторите в Москва, в резултат на което опери от Прокопиеф, Стравински и Хренников се поставят за първи път на българска сцена.
Един от най-всеотдайните чуждестранни творци, намерил поле за изява на таланта си в страната, е Шостакович, който на място в града съдейства за поставянето на специално създадената от него за Русе „Катерина Измайлова“. Близките и топли връзки на композитора с града продължават, а неговото успешно съвместно сътрудничество с местни изпълнители и музиканти води до обявяването му за почетен гражданин на Русе през 1965.
Усилената работа на гост изпълнители и композитори, наред с професионализма на музикантите и ръководството на Операта, Филхармонията, хора и балета, както и поставянето на нови за българската сцена произведения, превръщат Русенска опера в авангарден и новаторски в репертоарно отношение оперен театър. За първи път в България на русенска сцена са поставени оперите „Стифелио“ и „Макбет“ от Верди, „Човешкият глас“ от Франсис Пуленк, „Лето 893“ и „Мария Десислава“ от Парашкев Хаджиев, „Момичето от Запад“ от Пучини, „Утрините тук са тихи“ от Молчанов.
През годините в Операта се изявяват легенди като Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова и други. Тя притежава записи в Златния фонд на БНР и БНТ, участва във фестивали в Швейцария, Австрия, Германия, Франция, Италия и гастролира в Белгия, Холандия, Украйна, Португалия. През 2012 Операта получава наградата „Златна лира“, през 2015 пък получава приза „Ансамбъл на годината“ по избор на слушателите на „Алегро Виваче“ към БНР.
И в заключение ми се иска да кажа няколко думи за човека, който е един от двигателите зад дейните инициативи на Русенска опера; който генерира идеи и намира решения за популяризиране на изпълнителите и репертоара й и за привличане на музиканти от други градове в страната; чиято енергия на диригент поражда буря от емоции на сцената; чиито изказвания и мнения по професионални теми са едни от най-неподправените и предизвикващи ответни реакции. 
Маестро Найден Тодоров е предприемчив и деен пловдивчанин с прямотата и голямото сърце на русенец и светоусещането на космополит. Тромпетист, пианист, композитор и диригент, той от 2005 година е Директор на Русенска опера, а от сезон 2004-2005 е и постоянен гост-диригент на Софийска филхармония. През 2012 и 2016 година печели приза „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Класик ФМ радио, а през 2013 е избран за „Музикант на годината“ от слушателите на БНР.
Актуалните събития на Русенска опера можете да следите на нейната Фейсбук страница.
За да чуете прекрасните изпълнения на музикантите, следете канала на Русенска опера в Youtube.com.
Източници
1. Русенска опера
2. Русенска филхармония
3. Хор към Русенска опера
4. Балет към Русенска опера
5. Русенска опера в Уикипедия
6. Маестро Найден Тодоров в Уикипедия
Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.