Световноизвестен пианист и вдъхновяващ педагог, енергиен двигател на музикални инициативи, свързани с популяризирането на учениците й и на България, завеждащ клавирната катедра в Нюйоркската музикална консерватория „Манес“ (Mannes College of Music), Павлина Доковска работи години наред с Николай Гяуров. Колегите й дълбоко я уважават, студентите й искрено я обожават, а останалите хора, които я познават, я считат за „светъл, вдъхновен, задълбочен, чувствителен и всеотдаен човек“.
Павлина Доковска е родена в Русе в семейство на родители юристи. Прабаба й по майчина линия е Величка Шипкалиева, която е една от първите учителки в Русе, една от първите русенски актриси, както и първата жена, чийто глас е записан на грамофонна плоча. Заедно с Петрана Обретенова са пренасяли през Дунава знамето на революционния комитет, а името ѝ стои в Пантеона на възрожденците в Русе.
Павлина Доковска завършва Националното училище по изкуствата в Русе, след което семейството се премества в София. Там тя завършва Националното музикално училище „Проф.Любомир Пипков“ в класа на Лидия Кутева, която оставя дълбока следа в нейното развитие като артист и като човек. Става студентка в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ като ученичка на Джулия и Константин Ганеви. Продължава обучението си в Париж. Пристига в Ню Йорк през 1978 с Фулбрайтова стипендия за специализация в „Джулиард скул“ (The Juilliard School), където получава и магистърска степен.
Свири в концертните зали на Ню Йорк, Вашингтон и Мюнхен. Изнася концерти с Hudson Valley Philharmonic, Austin Symphony, както и с филхармонията на Люксембург под диригентството на Леополд Хагер. Прави съвместни рецитали с Николай Гяуров в Париж, в Залцбург, в Миланската скала и в Лондон. Носител е на множество награди от международни конкурси.
От 1995 година досега Павлина Доковска организира с фондация „Св.св.Кирил и Методий“ ежегодни концерти „Музикални съкровища от България“ в една от най-прочутите концертни зали в „Карнеги Хол“, на които се представят млади български музиканти. От 2003 г. е учредила с лични средства ученически стипендии за пианисти от столичното музикално училище в памет на своята учителка Лидия Кутева.
През 2008-2009 година една от създателките на пресгрупа 168 часа – журналистът Радостина Константинова, започва работа върху филма „Вярвам в мисията“, чиято идея е да се популяризира таланта на българите отвъд океана. Този първи филм е за Павлина Доковска и по това време са записани и първите интервюта. През 2010 година обаче Константинова умира, а през 2012 нейни приятели и колеги се захващат да довършат започнатото.
От филма у Павлина Доковска се заражда и идеята за концерти на български музиканти в залата към генералното консулство на България в Ню Йорк. С помощта на генералния консул и българската общност в мегаполиса само за няколко месеца се събира сумата от 55,000 долара, за да се купи роял с отлично качество „Стейнуей“. Това поставя началото на музикалните серии „Български концертни вечери в Ню Йорк“, които имат за цел да запознаят американската публика с български талантливи музиканти.
Когато Павлина Доковска организира класове и концерти в България, те са винаги без хонорар. Убедена е, че всеки български музикант, който се реализира професионално в чужбина, трябва да прояви щедрост към страната, в която е роден и в която е получил безплатно образованието си.
В заключение споделяме две мисли на Павлина Доковска – един изпълнен с любов, вяра и вдъхновение човек:
Трябва да следваме собствените си приоритети и да се научим да развяваме българското знаме.
Човек може да бъде истински свободен и космополит само тогава, когато е привързан към мястото, откъдето е тръгнал.
Източници
1. Вестник „Утро“
2. Ева
3. Култура
4. БНТ
5. 24 часа
6. Дневник
7. Дарик Нюз
Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.