Блестящ писател, преводач и редактор с остър ум и енциклопедични знания, Змей Горянин е автор на над 50 книги, между които епиграми, исторически романи, повести и разкази, стихотворения и произведения за деца. Животът му е изпълнен с множество превратности, през които обаче той остава верен на принципите си.
Светлозар Акендиев Димитров е роден в Русе на 11 януари 1905 година. Макар и семейството му да пътува много, той успява да завърши гимназия в града. През 1926 се опитва да се установи в Русе като наема печатница. През 1927 година се жени за изключително интелигентната и красива Соня Димитрова, с която се познават от ученическите си години. Печатницата фалира, семейството прави неуспешен опит да се премести в София, след което отново се връща в Русе, където писателят участва в издаването на в. „Русенски новини“. През 1930 двамата със съпругата си се местят окончателно в столицата. Той започва да пише повече и издава творбите си под множество псевдоними, като най-известният е Змей Горянин, който е взаимстван от сръбския автор Йован Йованович Змай.
Змей Горянин е близък приятел с Елин Пелин, с когото ги обединява любовта към риболова, както и тази към пощенските марки. Двете семейства са близки и се смята, че Елин Пелин е бил запленен от съпругата на Змей Горянин. Съществуват и различни хипотези за степента на тяхната близост. Смята се, че Соня е била наистина забележителна жена, за което говорят и писмата на художника Васил Стоилов към нея. Когато рисува нейния първи портрет от поредицата, която той създава, художникът се влюбва силно в нея, а чувствата му не го напускат до края на живота му.
През 1942 Змей Горянин става цензор в Дирекцията по печата за кратко време. След Деветосептемврийския преврат и идването на комунизма на власт той е обвинен от Народния съд през 1945, че е възпрепятствал публикуването на произведения на леви автори. Макар и да се доказва, че това не отговаря на истината, Народният съд го осъжда първоначално на пет години затвор, след което, заради влошеното му здравословно състояние, намалява наказанието на една. Книгите му попадат в списъка на фашистката литература и са иззети от библиотеките.
След като излиза от затвора, комунистическият режим не позволява на писателя повече да публикува творбите си. За да спечели тази възможност обратно, левите приятели на писателя го съветват да се разкае публично, но той отказва да го направи. През 1951 авторът се оттегля в мъжкия манастир „Седемте престола“ във Врачанския край. Там той прекарва последните седем години от живота си в творческа изолация и умира през 1958. Също там и днес се намира и гробът му.
Като последица от отношението на комунистическия режим към Змей Горянин, умишлено наложената пълна забрава и забрана за публикуване на творбите му е, че за мнозина те са непознати. Тяхното издаване започва отново едва след 2000 година. Някои от произведенията му тогава се появяват пред публика за първи път, а други са изгубени и неиздавани и до днес.
Тук цитираме някои от епиграмите на Змей Горянин, смирени в уважението си пред неговото леко перо и точен изказ:
Народни водачи (1938)
Народни водачи, а гледаш: край тях
кордони джандари се вият и лазят, –
дали от народна любов ги е страх,
дали пък народа от себе си пазят?
Свободата 2 (1943)
Тез, що се бориха за свобода, измряха,
до свободата други доживяха, –
а тези други готвят ново време –
пак шии във хомота да навреме.
Така е нареден света… (1951)
Така е нареден света,
че всяко зло е за добро:
загубиш ли си съвестта –
намираш злато и сребро.
Из автобиографичната му книга „Червеният хотел“.
Източници
1. Уикипедия
2. Православието
3. Слово
4. ЛитерНет
5. Факел
6. Тема
Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.