Из Северните земи на Поломието

От Демиджа

„Природен парк „Русенски Лом” е разположен на 20 км южно от гр. Русе и носи името на река Русенски Лом – последният десен приток на река Дунав. Обявен е за защитена територия през 1970г., а общата му площ е 3408 хектара.“ ни информира прилежно официалният туристически портал на България, но в последствие се оказва, че „Русенски Лом“ е много повече от това.

1-min

Назъбени отвесни скали, покрити със зеленина и див люляк обграждат реката още на входа на природния парк и създават усещането, че си на път да се потопиш в приключение, което ще те върне назад във времето и ще ти разкрие тайните на това място. Усещането за мистичност се засилва още повече щом се озоваваме пред Ивановските Скални Църкви. Не случайно манастирският скален комплекс е обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Изсечени високо в скалите помещения, които природата и усърдни човешки ръце са дълбали в името на вярата. Запазените стенописи са цветни и живи, сътворени от видни майстори и доказват за важността на това средновековно духовно средище.

Optimized-2-min

Пресичайки р. Русенски Лом и продължавайки по пътеката покрай скалите разбираме, че скалните църкви са само началото и далеч не единственото чудо на този край. Избуяла растителност, многобройни птичи песни, още скрити и не толкова популярни скални църкви са на път да бъдат разкрити. Не пропускаме нито една от тях: Кръщалнята, Господев дол, Св. Теодор. Гледките, които се откриват горе са прекрасни: снагата на р. Русенски Лом се вие лениво в ниското, „обкичена“ с цветя и зелени треви от двете й страни. Пчелите жужат щастливи и мирише на зелено и пролет. Душата ти се разтваря и неусетно запяваш песни от детството, които вятъра разнася далеч из пролома.

Optimized-3-min

Експедицията продължава смело напред. Защото сега е моментът да съобщим, че този път приключението ни е с кауза: да помогнем на активистите от местното сдружение „Вело-Русе“ да разчистят вело-пътеката край реката. Всички се борят с избуялата растителност, сформират се екипи за бързо реагиране и рязане на клони и такива, които събират след тях. Кипи усилен труд, но и много веселие и смях, който прави работата спорна и лека.

Optimized-4-min

Така неусетно минава денят и е време за заслужена почивка. Групата ни се отправя към близкото село Кошов, в което ни чакат гостоприемни домакини, чудно вкусна вечеря, и много, много уют. Когато първите звезди се показват на небето на отсрещния хълм се открива чудна гледка: много бройните овчи стада се прибират от паша и цялата върволица изчезва в пещерата над овчарника. Само хлопките им се чуват в далечината иззад огромната паст на пещерата, която сякаш ги е погълнала.

Optimized-5-min

Следващият ден отново е свързан с почистване, но преди да се захванем с това, отиваме до укритието за наблюдение на птици над Кошов. Лешояди не виждаме, но затова пък гледките отново са на ниво. Небето се е свъсило и е оловно сиво, но въздухът е свеж и обещава прекрасен пролетен ден. Започваме с чистенето на пътеката, която обикаля средновековния град Червен. И не след дълго се озоваваме пред първо препятствие: полуразрушен дървен мост, който трябва да преминем, за да стигнем до подстъпа към една скална църква. Единствената, която е на територията на средновековния град.

Optimized-6-min

Преминаването е успешно, но не и разчистването. Теренът е стръмен и силно обрасъл, което не спира групата ни, която някой оприличава на „японски багерчета“ или „дървояди“. След като сме набрали скорост и в ломската джунгла е направена широка просека се оказва, че това не е правилния път към църквата. Споглеждаме се потни и уморени. Някой се изхилва и след секунда дружният ни смях оглася околията. Продължаваме напред. Нова скоростна отсечка, на която предлагаме да поканим някой да среже лентичката. И този път сме на правилното място, което категорично си заслужава усилието. Голяма овална ниша в скалата, на която се виждат допълнително направени жлебове за дървени порти, запазени стенописи и издълбани трапецовидни ниши в пода. Видно е, че никой от години не е стъпвал тук.

Optimized-8-min

Време е за културен туризъм. Разглеждаме средновековния град, останките от църкви, кули и величие, за което сега можем само да слушаме. Поредна порция гледки и вече е време за раздяла. Не искаме да си тръгнем от тази странна земя, Поломието – има още толкова много за откриване: пещерата Орлова чука, Нисово и тамплиерското гробище, още скални църкви, още пътеки за почистване, още и още и още…отеква в съзнанието по обратния път.. и така до скоро!

Снимките, използвани в статията, са собственост на този сайт.