В непосредствена близост до храма „Света Петка“ е крепостната порта Кюнту Капю—паметник на културата от местно значение. Името буквално значи Вратата с тръбата. Тя е една от петте порти на османската крепост Русчук. Край нея е минавал тръбопровод – част от водоснабдителната мрежа на града тогава, откъдето иде и името й. Този тръбопровод е отвеждал вода до чешма в тогавашното Свети Георгиевско училище в близост (сегашното ОУ „Ангел Кънчев“), а самата чешма е единствената запазена такава от 18-ти век в Русе. Смята се, че по същия начин, обковани с желязо, са изглеждали и българските средновековни порти.
Докато обикалям възторжено този древен носител на история, за да го прихвана в най-добра светлина и да го снимам, минава около 70-годишен мъж. Поздравявам го—далеч от столицата ставам все по-мила и добра, това е неоспорим факт. Той се спира и учтиво ме пита дали знам какво снимам. Заговаряме се.
Историята показва, че след Освобождението на страната ни, всички крепости в Княжество България е трябвало да бъдат съборени по силата на Берлинския мирен договор от 1878 година. Русчушката крепост, от която Портата е част, е изцяло разрушена с това малко изключение. Човекът ми разказва, че крепостта се е спускала до Дунава в едната посока, в другата е стигала до ЖП Гарата в близост, а по-надолу стените са се срещали, за да очертаят границите на тогавашния град Русчук. Кварталът, казва той, е бил нов по време на нейното разрушаване, и за построяването му са използвани каменните блокове от съборената крепост. Шегувам се с него, че живее в исторически паметник от национално значение и усмихнати се разделяме.
Повече за Кюнту Капу можете да прочетете тук и тук. Част от материалите за тази статия бяха предоставени от Регионалния исторически музей в града, а снимките са собственост на този сайт.
Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.