Сещам се за Елби от времето, когато Гимназията беше пресечна точка за много от нас през лудите тинейджърски години. Красиво момче от горните класове с чаровна и някак загатваща и загадъчна усмивка—все критерии, които го изстреляха в класациите на малцината, по които все една от нас – мен и моите най-добри приятелки—въздишаше. Не, този път не въздишах аз, но винаги, когато го видех, макар и никога да не сме били близки, ми ставаше драго на душата и пред очите. Просто има хора, които харесваш и без да познаваш, като ти е достатъчно само да ги зърваш от време на време.
Емилиян Гацов, познат сред нас, а и сега в кариерата си на автор на музика, като Елби, стои зад звуковия фон на множество театрални постановки и работи с едни от най-известните ни театрални режисьори, между които Мариус Куркински, Десислава Шпатова и Касиел Ноа Ашер. Завършил е над 70 театрални и танцови саундтрака, през 2007 година печели Икар за „Психоза 4:48“ на Десислава Шпатова в “Сфумато“. Има и две номинации за Икар за 2016 година, а победителите ще станат ясни на 27 март. Сред най-значимите постановки с негов саундтрак са „Ревизор“, „Отворена брачна двойка” и „Някой посети душата ми”. 
Извън театъра работи с танцьори от NOMAD Dance Academy, Brain Store Project, балет „Арабеск“, OisNotAcCompany, Kinesthetic Project. Прави музика за късометражни филми, звуков монтаж, реклами , ремикси. Основните похвати, които използва, както твърдят статиите за него в Интернет, са обработване на гласа на изпълнителя, добавяне на ефекти. Освен, че моделира музика, той я изпълнява като свири на синтезатор. Прави авторска музика—абстрактна, експериментална, неконвенционална. Използва така наречения грануларен синтез, който позволява предаването на времеви аспекти в музиката. Участва и в международни арт фестивали.
Животът му се стича по интересен начин заради очевидно търсещата му природа. Като малък ходи на уроци по пиано, завършва Английската гимназия в града, след което започва да свири на синтезатор, после следва философия, докато накрая успява да открие призванието си благодарние на предложение за музикален проект от приятел. Още една личност, която явно не се страхува да екпериментира по пътя към себе си.
Повече за Елби можете да прочетете тук и тук.
А в Youtube.com можете да чуете и представянето на „Театър, любов моя!” от Валери Петров с режисьор Касиел Ноа Ашер, една от двете постановки, за чиято музика е и тазгодишната му номинация за Икар.
Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.