Много е изписано за Русе, за неговата Средновековна история и решаващата роля на жителите му по време на съпротивата срещу Османската империя през втората половина на 19-ти век. Още повече информация може да се намери за превръщането му в двигател за бурното развитие на България от началото на 20-ти век до Втората световна война—период, в който градът процъфтява заради навлизащата през него западна култура и архитектура, като оттогава до днес той става известен под името Малката Виена. И все пак, сред многословните описания, почти нищо не е казано за уникалната атмосфера на този невероятен град, за неговата история през последните години, за музикалните и културни събития, които се провеждат там, нито пък за неговите жители от скорошното минало и в наши дни.
Което е и една от причините, поради които исках да създам това мое, виртуално място в Интернет, посветено на Русе. Жителите на града винаги са допринасяли по специален, макар и някак едва доловим на повърхността, начин за облика на града. Упорити, със силно изявено мнение, често граничещо с инат, те въплъщават това, което ние, българите, обикновено наричаме гордост. Като част от северното население на една нация, чиято хилядолетна история и геополитическо местоположение на три континента са допринесли за шарения ДНК материал, който всички споделяме, жителите на града винаги са заставали с гордо изправени глави. Понякога, лично на мен, тази неотстъпчивост, граничеща с надменност, ми се е струвала напълно излишна; в други случаи—откровено глупава. Въпреки това, готовността да отстояваш така безпрецедентно мнението си, по колкото и невероятно маловажен въпрос да е то, винаги ми е било познато и ме е карало да се чувствам у дома си.
Познавам доста хора от Русе: родителите и близките ми, приятелите ми от детинство и от гимназията; съседи, приятели на моите приятели и семейни приятели. Някои от тях, в това число и аз самата, напуснахме града преди години, за да се установим в други градове в страната или чужбина. Други опитаха да живеят в столицата или чужбина, след което се върнаха отново в Русе. Какъвто и да е изборът им, аз го уважавам. Изборът на тези, които живеят в Русе, и на тези, които не го правят. В първия случай, защото вярвам в техните таланти и възможностите им да се реализират навсякъде, но въпреки това са избрали да останат и да отглеждат децата си там. Вторите, защото те направиха своя избор и защото от личен опит знам, че поне в началото този избор не беше лесен.
Ако говорите с местните хора, много от тях биха ви казали, че Русе е лишен от динамика, че няма какво да се прави там и че икономически той изостава от почти всички средно големи градове в страната. Вярно е, че в нощта на общинските избори в края на 2015 година, Русе дори не беше споменат в прогнозните резултати вечерта на изборния ден, нито пък имаше репортажи от там на живо по БНТ—не и докато резултатите не бяха на 99.98% официално потвърдени на другия ден. Това, което искам да ви кажа обаче е, че чалга концертът, проведен дни след това—събитието, което се очакваше да е едно от най-големите на всички времена предвид и новата спортна зала, където беше планирано да се проведе, се оказа всъщност един провал на всички времена. Вместо да запълни капацитета от 10,000 души в залата, там се появиха едва 300. Причината, уви, не е точно фактът, че хората в Русе не слушат чалга, а по-скоро това, че билетите (с максимална цена от 13 евро) са били много скъпи. Нека не забравяме, че през юли 2015 цели 5,000 души присъстваха на концерта на Лили Иванова, когато максималната цена на билетите беше цели 7 евро повече от тази за чалга концерта. Това точно имам предвид, когато говоря за непукизма на русенци. Да, чалгата си има свои фенове, но хората просто не се впечатляват от лъскавите чалга звезди. Ако те не искат да харчат парите си за нещо, няма и да го направят, дори и ако Обама трябваше да дойде и да посвири на гусла онази вечер. С удоволствие и злорада усмивка потривам ръце при мисълта за победата в тази битка, макар и стилът на Лили Иванова да е далеч от любимия ми. При цялото ми уважение към някои колеги, тъй като те наистина са много умни и забавни момчета и искрено ги харесвам, аз ненавиждам чалгата от дъното на душата си заради пътя на стремглавото опростяване, по който тя води както родителите, така и техните деца.
Май е време да продължа с писането на следващите страници. Това е първата ми публикация, при това може би не най-добрата. Имам много идеи за този сайт и има още много неща, които могат да се направят, за да стане той полезен за всеки, който би поискал да посети града или просто да прочете мислите на един местен жител. Искам да направя това поле за изява както на английски, така и на български, да добавя допълнително съдържание по страниците—като цяло процес, който тече от един-два месеца насам. Искам да обрисувам града такъв, какъвто го познавам и виждам всеки път, когато се прибирам—истински красив град, вибриращ със своята история, трептящ със своите проблеми, обзет от отмалата на горещите летни вечери, скован от студ през зимните сутрини, с пълзящата мъгла на всеки хладен ден, с мечтите, стремежите и делата на хората, които живеят там—град, в който можете да се влюбите. Дали ще го харесате или не, зависи изцяло от вас. Но не бъдете сигурни, че сте опитали, докато не сте пробвали да го видите през погледа ми.
Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.