Забележителности


Катедрален храм Света Троица

От край време Русе е уютен дом за представители на различни етнически и религиозни общности, между които арменци, турци, евреи и българи. И все пак, християнството остава официалната религия в града така, както и в страната. Редица са църковните храмове в Русе, но Катедралният храм „Света Троица“ е най-старият измежду тях.

светаТроица1Катедралата е построена през 1632 година и се намира съвсем близо до сегашната сграда на Операта. В съответствие с разпоредбите на турската власт християнските храмове да не надвишават височината на минаретата и джамиите, църквата е вкопана в земята на 4.5 метра. Представлява трикорабна псевдобазилика с външни размери около 15 на 32 метра.

Историята на строителствто й е неясна. Предполага се, че е била катакомба от 5-ти век или средновековна църква, включена по-късно в днешната църква. По време на османското робство е било по-лесно да се издаде разрешение за строеж на нов храм, когато преди това е имало друг на същото място, който да се възстанови. Счита се, че това е било правилото, което тогавашните жители са използвали, за да успеят да я построят.IMG_5477[1]-min (1)

Сегашният вид на храма е от след Освобождението. Към вътрешността му води каменно стълбище, заменило оригиналните дървени стъпала надолу. Отляво на стълбището е вграден надгробният камък на отец Данаил, дългогодишен учител в килийното училище при метоха на църквата. От дясно на стълбището е издълбан втори надпис върху гранитна плоча, който съобщава за извършено преустройство в църквата през 1764 година.

В преддверието на храма се намират гробовете на четирима Доростоло-Червенски архиереи – Григорий, Василий, Михаил и Софроний. През 19 век, митрополит Григорий убедил своя приятел Зафир Сароглу да направи дарение за разширение на храма в размер на 40 000 лева.

IMG_5540[1]-min (1)Най-колоритен в интериора на храма е дърворезбования иконостас, изработен в периода 1803 – 1807 година. Според някои той е единственият в Северна България, създаден от Самоковската школа. Според други, той е дело на марангозите Марин и Васил от прочутата Тревненска школа,а иконите са сътворени от тревненските майстори Витановци. Трето мнение е, че иконостасът е направен от неизвестен влашки резбар. Иконите са във византийски стил и са изографисани в периода 1805-1807 година, като се смята, че по голяма част от тях са рисувани от бащата на Захари Зограф – Христо Димитров.

В храма се съхранява чудотворната икона на Света Богородица Умиление, създадена в края на 17-ти век. Там се пазят и частици от мощите на Свети Теодор Тирон, Свети Панталеймон, Свети Евстатия, Свети Терентий, Свети Григорий – епископ Сръбски, Свети Яков Персиец, което показва, че храмът е бил и част от поклонническите маршрути в региона.

Камбанарията е шестоъгълна и с височината си от 19 метра е най-високата част от църквата. Изградена е от дялани камъни, взети от разрушената крепостна стена на Русчук в съответствие с решението на Берлинския конгрес от юли 1878 да се разрушат за една година всички крепости и крепостни стени от Османско време. Днес в камбанарията има 5 камбани.IMG_5539[1]-min (1)

Чрез дарения, след Освобождениео са построени 2 параклиса. Единият е посветен на Св. Александър Невски, но тъй като от 1979 не функционира като такъв, е превърнат в музей за икони и старопечатни книги. Вторият параклис е посветен на светите братя Кирил и Методий.

Някога, около “Света Троица” се е намирало старото християнско гробище на града. В двора на храма могат да се видят 2 паметника на английски офицери, загинали в Кримската война. Тъй като англичаните по това време воювали на страната на турците, след Освобождението подобни паметниците са забравени и занемарени, а тези в Русе вероятно са единствените запазени у нас.

По идея на учителя Тодор Хаджистанчев през 1870 е създаден църковния хор. През 2009 година храмът започва да издава енорийски бюлетин по време на големите християнски празници.

Исторически събития в Русе, свързани с катедралния храм:

  • Началото на килийното обучение в Русе се поставя през периода 1720-1735 от Хаджи поп Драгни (Отец Данаил). За първи път той започва да събира децата в една от стаите на метоха при църквата.
  • Церемонията, на която писателят Васил Друмев приема да бъде архимадрит с името Климент, получава титула „Браницки епископ“ и е назначен за викарий в Силистра и Тулча, е извършена в храма на 21 април 1874.
  • Освободителните войски, предвождани от Генерал Тотлебен са посрещнати от жителите на града пред Катедралния храм през февруари 1878.

През 1983 година Катедралният храм е обявен и за Паметник на културата от национално значение.

Източници

  1. Насам Натам
  2. Уикипедия
  3. Странник БГ
  4. Българска Патриаршия
  5. Сградите – Европейско културно наследство на Русе (хартиен носител)

Снимките, използвани в статията (с изключение на първата), са собственост на този сайт.


Доходното здание

dohodno1 Една от най-познатите и емблематични сгради в Русе, Доходното здание, където се помещава и Русенският драматичен театър „Сава Огнянов“, е архитектурен паметник и паметник на културата от национално значение.

След Освобождението през 1878 година Русе се превръща в най-големия град и икономически център в Княжество България. Жителите му се обединяват около идеята за сграда, която да е обединителен културен център за жителите на града и в същото време наемите на търговските помещения и казиното да носят приходи в полза на русенските училища.

dohodno2 На 11 октомври през 1896 Русенският общински съвет взема решение да се отпусне терен за театрална сграда в центъра на града и обявява конкурс за нейния проект. Проектът-победител в обявения конкурс е на виенския архитект Петер Паул Бранк , който е проектирал сгради не само в нашата страна, а и в Чехия, Словения и Румъния. Строежът на сградата е започнат през 1898. Основният строеж се счита за завършен през 1900 година, а окончателният е официално обявен през 1902 година. Проектът за театралния салон бил изработен от учителя по рисуване Турничек и Ромео Жиром – главен художник от Народния театър в Букурещ.

Фасадата на сградата е в стил неокласицизъм, а декоративните елементи по нея са традиционни за Европейската архитектура на 19ти век. Доходното здание се счита за архитектурен образец по онова време. Всички архитектурни форми, орнаменти и статуи са каменни. Седемте фигури, които се извисяват от покрива, символизират изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и свободния полет на духа. Най-отгоре е статуята на Меркурий – символът на търговията.

dohodno-zdanie-ruse На 25 и на 27 декември 1901 и на 8 януари 1902 в казиното на Доходното здание се играе пиесата „Парижкият вехтошар“ от Едмон Бризбар и Еужен Ню, която се приема и за първата постановка на Русенския театър в Доходното здание. Това е причината историята на сградата в действителност да е и историята на Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“, който и до днес се приютява там. Затова и по-популярното име на сградата е просто „Театъра“.

От 1928 до 1954 година в Доходното здание се намира и Русенската библиотека „Любен Каравелов“, възрожденското читалище „Зора“ функционира активно там от 1955 до 1990, а експозицията на Русенската художествена галерия е разположена в Доходното здание от 1947 до 1979.dohodno4

През 1975 година се взема решение за цялостна реконструкция на сградата. През 1981 Доходното здание е затворено за ремонт, самата реконструкция започва едва няколко години по-късно. Цялостното обновяване продължава 24 години. Така на 1 юли 1999 се открива новата Камерна зала, а на 15 декември 2005 се открива и новата Голяма сцена. dohodno3

Доходното здание е избрано чрез публично гласуване за емблематичната сграда на България за 2014 година.

Източници:

1. Уикипедия
2. Насам-натам
3. Булевард
4. Вести

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Екомузей

eko2Екомузей с аквариум е открит през 2014 година и един от общо деветте музея и исторически обекта под шапката на Регионален истрически музей – Русе.

Намира се в карето наскоро обновена градска среда между Регионалния исторически музей, Старата поща, Библиотеката и СОУ „Христо Ботев“ (Бастилията). Помещава се в сграда, проектирана през 1901 година от градския инженер Едуард Винтер за целите на Общинската администрация. През 2015 година, Музеят участва и в Националния конкурс „Сграда на годината“.

Идеята за Екомузея се заражда и доразвива в продължение на близо десет години и целта му е да разкрие взаимовръзката между човека и заобикалящата го природа, както и ефекта, който дейността му има върху нея. Още от входа, Музеят е светъл, приветлив и ненатрапчив. Във фоайето е разположено пано, посветено на замърсяването на Русе с хлор през 80те години на 20ти век. Това е и причината за първите протести в страната по времето на комунистическия режим, организирани в града.

В Музея е изложен уникален експонат – единствената в света изцяло запазена долна челюст на Евразийски мамут, един от най-ранните заселници на отркитите пространства преди около 2,000,000 години. Наред с това, единствено тук в страната може да се види и аквариум със сладководни риби от река Дунав.

eko8

Експонатите варират между застрашени в България видове като Морския орел, чиято бройка в страната възлиза едва на 6 екземпляра, през различни видове животни, живеещи заедно в придунавски области, така и вкаменелости, датирани на 400,000,000 години. Едно от най-интересните подобни е Наутилусът, който за разлика от останалите експонати от този тип, е със запазена черупка. Можете да огледате и впечатляващите с размерите си мамутски кости, както и възстановка в цял ръст на прочулия се мамут.

eko7Наред с редките и ценните си експонати, Музеят впечатлява с уютната обстановка, както и със забавния си и интересен подход на представяне на информация на децата. Интерактивни игри, подвижни информационни табла, възможност да се докосне част от експонатите, са само някои от начините да се приобщят малчуганите към историята и взаимодействието между хората и природата.

Повече за Екомузей с аквариум можете да прочетете тук.

А това са още няколко наши снимки от Екомузея.

Снимките, използвани в статията, са собственост на този сайт.


Кюнту Капю

porta4-minВ непосредствена близост до храма „Света Петка“ е крепостната порта Кюнту Капю—паметник на културата от местно значение. Името буквално значи Вратата с тръбата. Тя е една от петте порти на османската крепост Русчук. Край нея е минавал тръбопровод – част от водоснабдителната мрежа на града тогава, откъдето иде и името й. Този тръбопровод е отвеждал вода до чешма в тогавашното Свети Георгиевско училище в близост (сегашното ОУ „Ангел Кънчев“), а самата чешма е единствената запазена такава от 18-ти век в Русе. Смята се, че по същия начин, обковани с желязо, са изглеждали и българските средновековни порти.

Докато обикалям възторжено този древен носител на история, за да го прихвана в най-добра светлина и да го снимам, минава около 70-годишен мъж. Поздравявам го—далеч от столицата ставам все по-мила и добра, това е неоспорим факт. Той се спира и учтиво ме пита дали знам какво снимам. Заговаряме се.

petka-porta2-min

Историята показва, че след Освобождението на страната ни, всички крепости в Княжество България е трябвало да бъдат съборени по силата на Берлинския мирен договор от 1878 година. Русчушката крепост, от която Портата е част, е изцяло разрушена с това малко изключение. Човекът ми разказва, че крепостта се е спускала до Дунава в едната посока, в другата е стигала до ЖП Гарата в близост, а по-надолу стените са се срещали, за да очертаят границите на тогавашния град Русчук. Кварталът, казва той, е бил нов по време на нейното разрушаване, и за построяването му са използвани каменните блокове от съборената крепост. Шегувам се с него, че живее в исторически паметник от национално значение и усмихнати се разделяме.

Повече за Кюнту Капу можете да прочетете тук и тук. Част от материалите за тази статия бяха предоставени от Регионалния исторически музей в града, а снимките са собственост на този сайт.

porta5-min porta6-min

Снимките, използвани в статията, са собственост на този сайт.


Света Петка-Параскева

petka9-minЦърквата „Света Петка – Параскева“ се намира до известна степен малко извън стандартните туристически маршрути, които в повечето случаи се концентрират около централните части по линията Регионален исторически музей – Централни Хали. Тя се намира близо до пътя на излизане от града при моста, известен сред местните като „Охлюва“.

В една слънчева и прохладна мартенска утрин таксито внимателно напредва в тясната квартална уличка с отчайващ асфалтов релеф и спира почти до входа на храма, където от вълнение едва успявам да сляза докато отключвам телефона си, за да направя снимки. Признавам си, макар и да съм отраснала в Русе, никога не съм стъпвала тук преди.

Строителството започва през 1939 година и е финансирано от местен майстор-предприемач. petka2-minХрамът повтаря архитектурата на Кръглата църква, построена от Симеон Велики в старопрестолния Преслав и е първият опит архитектурните планове за реставрацията на Златната църква-прототип да бъдат осъществени. Русенски майстори са работили по дърворезбата на иконостаса вътре, както и по изрисуване на стенописите. Цялостното финансиране на строежа е било осъществено и с помощта на дарения, направени от други храмове в града, а самият строеж завършва през 1944, когато е и освещаването на храма. Църквата взема името си от името на последната скална църква по Русенското Поломие, която е била засипана след Освобождението.

Посреща ме малко преддверие с традиционната стаичка за продажба на свещи, където въпреки самотата на това отдалечено от централната суета кътче духовност, усмихната жена на около 60 ме посреща с добродушен поглед през очилата. Печката на дърва бумти, а през стъклото й виждам игривите пламъци закачливо да се стрелкат нагоре, а после привидно спокойно да се успокояват. Заговарям я, тя излиза от стаичката и ме следва усмихнато, разказвайки ми, че настоятелството е кандидатствало за финансиране с цел реставрация на храма. Разбирам, че това не се е случвало от самото му построяване насам, а нуждата е остра, тъй като оградата и други части са започнали да се рушат.

Оглеждам стенописите, рисуваните стъклени прозорци, процеждащата се светлина, заставам под купола и потъвам в цветовете и спокойствието. Разменяме още няколко думи за настоящето, пълно повече с отричане на културни ценности, отколкото заето с това да ги запазва, било то и само по храмовете. И все пак, разпитвайки ме откъде съм и с какво се занимавам, виждам неподправената доброта. Оптимистка е. Аз също.

Можете да прочетете повече за храма „Света Петка – Параскева“ тук. Част от материалите за тази статия бяха предоставени от Регионалния исторически музей в града, а по-долу можете да разгледате и няколко снимки на храма.

Снимките, използвани в статията, са собственост на този сайт.

Коментарите са затворени