Музика, изкуство & култура


Михаил Билалов

Михаил Билалов е настоящ театрален и филмов актьор, известен с емблематичните си участия както в театрални постановки, така и в произведения за големия екран. Нека ви разкажем малко повече за един от съвременните ни актьорски таланти.

Роден е в Русе на 19 май 1965. Майка му е драматична актриса, а баща му – комедиен актьор. Семейството живее известно време в Монтана, където майка му играе, след което се мести в Бургас. От баба си научава френски език. Родителите му се развеждат, когато той е едва на пет.

Две години след като в София е открита Националната гимназия за древни езици и култури, с десет години по-големият му брат му изпраща писмо, в което го мотивира да се пренсе при него в столицата и да се запише в Класическата гимназия с идеята, че така ще постигне мечтата си да стане изследовател и полиглот като Шамполион – французинът, успял да разчете египетските йероглифи.

И така, когато е на 14, Михаил се мести в София. През следващите години брат му оказва силно влияние върху по-нататъшната му съдба. Покрай желанието си да стане кинокритик, той запалва Михаил по актьорското майсторство и го научава на всичко за театъра и киното.

През 1984 Михаил звършва Класическата гимназия, а през 1989 се дипломира в класа на професор Николай Люцканов към сегашната Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър.

За кратко работи в Бургаския театър, но скоро се връща в столицата, за да се яви на кастинг в Театър София. Започва да участва с малки роли в различни пстановки в Младежкия, Сатиричния и Народния театър, някои от които, като „Прощална вечеря“ и „Името“, са в негов превод. През 1994 получава Аскеер за изгряваща звезда за постановката “Мадам Бътерфлай“, където се превъплъщава в образа на главната героиня.

Малко по-късно спечелва място за актьорски стаж в Парижката консерватория и въпреки трудната икономическа обстановка в страната ни, успява да замине за Франция. Само след четири месеца обаче напуска Консерваторията поради липса на финансови средства и необходимостта да работи, за да се издържа. По това време започва работа като продавач, после секретар, служител в рекламна агенция и е водил курс за кандидат-студенти по актьорско майсторство. След като преодолява периода на финансовите си несгоди, завършва висше образование по ландшафтен дизайн във Версайското училище в Париж и отваря собствена фирма.

Завръща се както в България, така и на театралната сцена през 2009 по покана на Явор Гърдев, за да се яви на кастинг, воден лично от Едуард Олби, за постановката на американския драматург „Козата или коя е Силвия“. За ролята си в постановката, през 2010 година получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за главна мъжка роля.

Няколко години по-късно изирава ролята, която го прави известен не само в България, но в редица други страни по света – Джаро в един от може би най-култовия съвременен български криминален сериал „Под прикритие“.

Още по времето, когато е във Франция, Михаил следи с интерес тамошното издание на „Стани богат“. Когато към него отправят покана от българското издание да заеме мястото на водещия, той знае, че това ще е предивикателство поради факта, че водещият от началото на излъчването на предванаето у нас, Ники Кънчев, е институция и на публиката би било много трудно да припознае друг в неговата роля. Така или иначе, от 1 април 2018 Михаил Билалов е и водещ на новия формат на предаването “Стани богат“ по Българската национална телевизия.
Продължава активно да играе в редица театрални постановки в България.

Женен е за японка, която заедно с двете им дъщери Ана и Олга-Елена живеят в Париж.

Източници

Отказ от права: Снимките, използвани в тази статия, не са собственост на insiderguide.me.


Емил Табаков

Един от най-известните български съвременни диригенти, композитори и автори на симфонична музика, Емил Табаков е роден в Русе на 21 август 1947 година. Още като ученик в музикалното училище в Русе, Емил Табаков взема участие в концертите на Русенска филхармония. Със свои съученици формира камерен оркестър, дирижира го и започва да пише авторска музика.

Кариера

През 1974 завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ със специалности дирижиране, контрабас и композиция. През 1977 година е лауреат в конкурса по дирижиране „Николай Малко“ в град Копенхаген, Дания.

Започва професионалното си израстване през 1976 година като диригент на Русенската филхармония и заема длъжността до 1979 година. От 1979 до 1988 е Художествен ръководител и диригент на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“. От 1985 до 2000 година развива Софийската филхармония, като през 1988 става неин Музикален директор и Главен диригент. От 1994 до 1999 е Главен диригент на Белградската филхармония. От 2002 до 2008 е Музикален директор и Главен диригент на Симфоничния оркестър „Билкент“ в Анкара. От 2008 до 2015 е Главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио.

През 1997 изпълнява длъжността Министър на културата в служебното правителство на Стефан Софиянски.

Член е на Съюза на българските композитори.

Творчество и признание

Авторската симфонична и оперна музика на Емил Табаков включва девет симфонии, концерти за различни инструменти, пиеси за симфоничен оркестър, Реквием, камерни и солови творби, два балета и е изпълнявана както в България, така и в Германия, Португалия, САЩ, Япония, Финландия, Франция, Мексико и други страни.

През годините гостува в ръководените от него оркестри, както и като гост-диригент в различни държави по света, между които Англия, Дания, Швеция, Италия, Русия, Австралия, Сингапур, Екадор и други. Наред с композирането на авторска музика, той осъществява записи на повече от 250 симфонични и оперни произведения на компакт дискове за партньори в САЩ, Германия, Холандия и други.

Носител е на редица награди, между които „Мъж на годината” на Международния библиографичен център в Кеймбридж, както и „Музикант на годината” в класацията на слушателите в предаването „Алегро виваче” на БНР за 1992 година. Печели „Кристална лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци за 2009 и е избран за един от 100-те най-добри професионалисти според Международния биографичен център в Англия за 2012 година.

Критика

Според критиците, авторските произведения на композитора Емил Табаков са динамични и експлозивни. За него, както и самият той споделя в различни интервюта, музиката не е забавление, а мисия, и вероятно на това негово отношение се дължат и извънредните му работоспособност, продуктивност, неуморност и отдаденост на музиката. През десетилетията в музикалните среди той се налага като перфекционист с изключително високи репертоарни цели и огромна взискателност и безкомпромисност по отношение на изпълненията.

В своята кариера, за Маестро Емил Табаков не са чужди и професионалните сблъсъци между него и музикантите в някои от филхармониите, които е ръководил. Твърде вероятно е неговият перфекционизъм и взискателност да не са намерили пълен резонанс у изпълнителите, а може би творческите му идеи през времето наистина търпят осъвременяване. Каква е истината, единствено той и неговите музиканти знаят, а за вас, нашите читатели, прилагаме връзки към някои от медиите, отразили тези неминуеми във всяка една професионална кариера предизвикателства.

Източници

  1. Уикипедия
  2. Официален сайт на Маестро Емил Табаков
  3. БНР
  4. Съюз на българските композитори
  5. Импресио
  6. Офнюз
  7. Медияпул

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Михаил Арнаудов

“Когато човек обича работата си и съзнава това, което може да изтъкне България пред света в едно или друго отношение, той не скъпи ни време, ни труд.”

Михаил Петров Арнаудов е един от най-ярките, активни и продуктивни пазители и радетели на родовата ни памет и култура през вековете, отдал живота си на България и на науката. Учен и общественик, той посвещава десетилетия на това да съхрани културното и историческото наследство на народа ни като изучава и описва живота на редица видни българи; проучва, събира и публикува материали, които пазят жив българския фолклор от миналото; изследва и представя традиции на етническите групи на българските територии. Михаил Арнаудов е фолклорист, литературен историк и критик и етнограф, който става редовен член на Българската академия на науките, на Украинската академия на науките, унгарската литературната академия „Петьофи“, както и доктор хонорис кауза (доктор по заслуги) на университетите в Хайделберг и Мюнстер.

Начални години

Михаил Арнаудов е роден в град Русе на 5 октомври 1878. Баща му е македонец от Тетово, който се премества в Русе и работи като търговец на жито. Оженва се за дъщерята на съдружника му, която обаче умира, когато Михаил е на 8 години. По-малък негов брат е композиторът и оперен диригент и режисьор Илия Арнаудов. Самият Михаил Арнаудов често придружава баща си в търговските му обиколки из Северна България, като така се запознава отблизо с бита и душевността на хората от селото и влиза в непосредствен досег с тях като създатели на народното поетично творчество.

През 1895 завършва престижната Русенска мъжка гимназия „Княз Борис”, където учител по български език и литература е Никола Бобчев. Той събужда у него страстта към литературознанието, фолклора и научното изследване. През 1895 Михаил Арнаудов се записва във Висшето училище в София, специалност славянска филология, където слуша лекции при преподавателите Иван Шишманов, Александър Теодоров–Балан, Любомир Милетич и други. Иван Шишманов му предлага научна работа и го насочва към Лайпцигския университет в Германия. Михаил Арнаудов прекарва в Лайпцигския университет от 1898 до 1899, където слуша лекции по народопсихология, староиндийски (санскрит) и литовски езици. През 1899 се записва в Берлинския университет. До 1900 слуша лекции по индийска литература, индогерманско сравнително езикознание, руска и полска литература, след което се завръща за кратко в Русе.

Професионално развитие и научна дейност

През 1901 е гимназиален учител в София. Публикува в списание ”Мисъл” и попада сред елита на българските писатели – литературния кръг „Мисъл”. През 1903 заминава за Прага, за да положи докторски изпит по славянска филология, философия и индийска филология и защитава дисертацията си на тема „Български народни приказки”.

Завръща се в България и става последователно гимназиален учител, поддиректор на Народната библиотека и доцент в Софийския университет. През 1910 заминава за Париж с научна цел и там се запознава и в последствие сближава с Яворов. Същата година заминава за три месеца в Лондон, за да учи английски език. На следващата се връща в България и започва да чете лекции в Университета. Запознава се с бъдещата си съпруга Стефанка, сключват брак през 1915 и по-късно имат три деца.

От 1914 е извънреден професор, а от 1919 редовен професор в Софийския университет. През 1921–1922 е Декан на Историко-филологическия факултет, а през 1935–1936 Ректор на университета. През 1922 е избран за председател на Писателския съюз. През 1925 започва издаването на сп. „Българска мисъл”, а през 1923 става един от основните инициатори за учредяване на Македонския научен институт. През 1926 приема поста директор на Народния театър. От 1918 е член на БАН, а от 1929 академик. Избран е за член на Украинската академия на науките, на Унгарската литературна академия „Петьофи”, гласувано му е званието „Почетен доктор” на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943).

Любима сфера на изследователските му занимания е народното творчество. През 1905 издава „Сборник с български народни приказки”; през 1913 изследването „Фолклор от Еленско”. Последователно публикува трудове, изследвания, студии и различни други публикации. Обикаля сам и непосредствено опознава народния бит и творчество. През 1916 посещава и бащиния си край с изследователска цел.
Издава над 50 монографии за Неофит Бозвели, Васил Априлов, Братя Миладинови, Георги Раковски, Любен Каравелов, Паисий Хилендарски и други дейци на Българското възраждане. Има заслуга и за издаването на творби от възрожденски писатели като Георги Раковски, Неофит Бозвели, Григор Пърличев. Публикува изследвания и върху жизнения и творчески път на Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Иван Вазов, Иван Шишманов.

Член е на масонската ложа „Светлина” през 1928–1929. През 1929 академик Михаил Арнаудов е един от интелектуалците, които апелират за спиране на изтреблението по време на македонските междуособици и разприте във ВМРО. Член е на авторския колектив на списание „Заря” и на вестник „Народност”, където поддържа позицията за българския характер на населението във Вардарския край. От ноември 1932 е гарант за приятелство с Великата масонска ложа на Чехословакия.

Обществена и политическа активност

През месец май 1944 Иван Багрянов кани академик Арнаудов да участва в неговото правителство с думите „Елате да спасяваме България”. Правителството на Багрянов просъществува 93 дни, но взема решения, спомогнали за спирането на бомбардировките над София. Като Министър на просвещението, академик Михаил Арнаудов полага огромни усилия за възстановяването на учебните занятия в България, съкратени поради въздушните атаки. След Деветосептемврийския преврат през същата година обаче е отстранен от академичните си длъжности, арестуван е и е осъден на доживотен затвор.

Докато излежава писъдата си, в Съветския Съюз е издадена в превод на руски книгата му „Психология на литературното творчество”. В научните среди тя представялва уникален научен труд, признат в цяла Европа. В края на 1945 в страната пристига руският българист академик Николай Державин. Разбирайки, че авторът на изследването е в затвора, той се свързва с комунистическите власти с упрека, че са обрекли на каторга учен от такъв ранг и с негово съдействие след две години и половина в затвора, академик Михаил Арнаудов е освободен. Докато е задържан, той продължава да работи – превежда френска класика и готви поредно издание на съчиненията на Иван Вазов. След амнистията, на 68-годишна възраст, Михаил Арнаудов е с конфискуван дом, без работа, лишен от доходи и с отнети от тоталитарния режим научни звания. Въпреки това не спира да проучва и издава научни трудове до края на живота си, подкрепян през последните 20 години от неговата снаха и личен асистент, Искра Арнаудова.

Умира на 18 февруари 1978 на 99 години и 5 месеца в София.

По-значими научни публикации

  • „Български народни празници“ (1918)
  • „Крали Марко в народната поезия“ (1918)
  • „Студии върху българските обреди и легенди“ (1920-1924)
  • „Увод в литературната наука. Задачи. История. Съвременно състояние“ (1920)
  • „Психология на литературното творчество“ (1931)
  • „Очерки по българския фолклор“ (1934)
  • „Творци на Българското възраждане“ (1940)
  • „Из живота и поезията на Иван Вазов“ (1958)
  • „Яворов. Личност, творчество, съдба“ (1961)
  • „Поети и герои на Българското възраждане“ (1965)
  • „Веркович и Веда Словена“ (1968)

Източници

  1. Обединена велика ложа на България
  2. Факел
  3. Български Хелзинкски комитет
  4. Софийски университет, публикации
  5. Литернет
  6. Програмата
  7. Букпойнт

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Добри Немиров

Днес ще ви разкажем за Добри Немиров – български писател и общественик, един от създателите на късия психологически разказ и психологическия роман в българската литература, съосновател и председател на Съюза на българските писатели в периода 1937 – 1940, основател на пенсионния фонд на Съюза на писателите и на фонд „Йордан Йовков“ за подпомагане на талантливи автори, масон. Преди да напишем каквото и да е по-нататък за него правим уговорката, че макар и да не е роден в Русе, заради годините, които той прекарва тук, градът изгражда неговия творчески почерк и авторът остава завинаги свързан с него. А сега, нека започнем…

Зад псевдонима Добри Немиров стои името на Добри Харалампиев Зарафов. Почти веднага след неговото раждане в Тутракан през 1882 година семейството му се установява в Русе и поради тази причина повечето му биографи споменават Русе като негово родно място. Тук той учи в седмокласната гимназия, но след като завършва пети клас се налага да прекъсне. Семейството няма повече възможност да плаща за образованието му и той започва работа като писар. Макар и извън училище, момчето усилено се самообразова и обстойно чете българските, руските и западните класици.

Немиров е известен с многото си таланти, които са допълнително насърчавани от вуйчо му Митю Петров, който по това време е актьор и виртуоз на много музикални инструменти в Букурещ. Момчето изпитва силен интерес към музиката и успява сам да изучи нотно писане и да овладее свиренето на цигулка, която заема от приятел. Изявява се и като живописец, скулптор и актьор. Когато през 1898 в Русе се формира театралният кръжок „Виктор Юго“, Добри Немиров е един от първите актьори и често участва и в сценичното оформление на пиесите.

За първи път използва псевдонима си през 1902, когато започва да публикува разкази в периодичния русенски печат. През 1905 се мести в София, където започва да сътрудничи на списание „Демократически преглед“, „Из нов път“, „Българска сбирка“ и други. Издава първата си книга „Разкази“ през 1912 и тя бързо му печели славата на талантлив белетрист. През 1913 Немиров става съучредител на Съюза на българските писатели.

Първата световна война и неговата служба във военните редакции на списание „Отечество“ и „Военни известия“ бележат периода на израстването му като личност и творец. Под влияние на западните философи Ницше, Шопенхауер и Вунд той започва да създава в творбите си дълбоко обосновани образи на герои, в чиято психика се случват съдбовни обрати вследствие на трагично развили се обстоятелства. През 1923 Немиров пише повестта „Бедният Лука“, която е и най-известната му творба, филмирана през 1979.

До 1918 работи като библиотекар в Българско книжовно дружество и Министерство на благоустройството. През 1925 с негово съдействие в Русе се учредява „Дом на изкуствата и печата“, за чийто почетен член е избран. Създател и ръководител е на театър „Студия”. По това време Немиров, заедно с Дечко Узунов, Елин Пелин и Асен Златаров, се включва и в създаването на Съюза на приятелите на филма. Основава пенсионния фонд на Съюза на писателите, а в периода 1937-1940 е и председател на самия Съюз на писателите. Създава фонд „Йордан Йовков“ за подпомагане на талантливи автори като парите за него са дарени лично от неговия приятел от детските години Жак Елиас. Става член на масонска ложа.

Немиров е много популярен и четен за времето си. По-голямата част от критиката приема романите му като продължение на романите на Иван Вазов, а „Братя“ е определян като втори връх в българската литература след „Под игото“. През 1936 му е връчена Кирило-Методиевска награда на фонд „Берлинов“ за цялостно творчество, като нейни носители са били само Елин Пелин и Йордан Йовков. По една или друга причина обаче, някои приемани за авторитетни за времето си критици не харесват писателския му талант и той дори не е споменат от Пантелей Зарев в „Панорама на българската литература“. Въпреки това произведенията му са популярни сред хората и творчеството му се изучава в училище до 1944.

Твърди се, че Немиров е бил изключително интелигентен човек, хуманист с тънко чувство за хумор, общителен, духовит и желан събеседник. Той поддържа идеята за културното сближаване на България и Румъния. В началото на 1930 посещава Добрич, Балчик, Каварна и Кюстенджа в Южна Добруджа, която по това време е все още под румънска власт според Солунското примирие от 1918 година. Там той се среща с местното население и става на практика посланик на българската култура сред хората там.

Добри Немиров умира в София през 1945. Поради идеологически причини след смъртта му въпреки важното си вилияние върху изграждането на българската култура и наред с много други български автори и общественици по това време, той е умишлено пренебрегван и в крайна сметка почти успешно забравен.

Но ние помним и уважаваме обществениците и творците ни, защото знаем, че с творбите си те описват историята ни, разказват миналото ни и ни помагат да разберем предишни епохи, в които не сме преки участници. Не е случайно, че политиката и идеологията през четиридесетте години на 20-и век са премахвали спомена за тях и са искали бъдещите поколения да не ги познават, но все пак това е тема на друг разговор. Искаме само да кажем, че много от тези, които са премахнати от учебниците и лицето на земята по това време са ни помагали да изградим националното си самосъзнание, създавали са чувство на принадлежност в нас, давали са ни увереност и сила да търсим и отстояваме достойнството си като българи, помагали са ни да съхраним културата си. Защото как иначе бихме могли са запазим нещо, което не знаем, че някога сме имали?

Източници

1. Произведения от Добри Немиров
2. Уикипедия
3. Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе
4. ПресТВ
5. Интервю с Добри Немиров през 1930г. (сп. „Гласове“)
6. Свободата
7. Лира
8. Литернет

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Нигос Бедросян

банкаСимеонови-min

Банката на братя Симеонови

Със съдействието на Регионална библиотека „Любен Каравелов“

След Освобождението на страната ни от турска власт, Русе става най-големият и динамично равиващ се град в Княжество България с над 25,000 души население. Улесненият достъп от чужбина до града по река Дунав привлича както чуждестранни предприемачи, които намират отлична икономическа среда за стартиране и равитие на бизнеса си, така и известни дейци на културата, които сздават свои шедьоври наред с талантливите български творци. Това е и начинът, по който Русе се сдобива със забележителната си архитектура, която става и основната причина той да получи едно имената, с които е известен и до днес – Малката Виена.

Макар част от точно тази красива архитектура, която прославя тогава и в наши дни Русе, да е донякъде занемарена, е абсолютно видим талантът и характерните похвати на много известни архитекти от западните и централните европейски страни като Франц Гюнангер, Нино Росети, Херман Майер, Едуард Винтер, Янович и редица други.

Днес обаче статията ни е за един мистериозен и самоук архитект, който макар да не е роден в Русе, оставя силен, неповторим и уникално свой отпечатък върху облика му. За Нигос Бедросян се знае твърде, наистина, ужасно малко. Показателен е фактът, че материалите за настоящия материал, ми бяха любезно предоставени от Регионалната библиотека в града „Любен Каравелов“. И без повече да губя време, започвам с това, което научих…

Куюмджиян-min

Къщата на сем. Куюмджиян

Арменецът Нигос Бедросян пристига от Цариград (сега Истанбул, Турция) в Русе 2 години след Освобождението на България – през 1880. В града той заварва и се присъединява към местната арменска общност, наброяваща тогава около 1,000 души. От векове тя има и свой православен храм в Русе и живее в разбирателство с останалите общности. По това време Нигос Бедросян не разполага с документ за техническа правоспособност и започва работа по канализацията на града като строител, когото са наричали Нигос Калфа.

В началото на 1893 година Общината възлага на инженер Шарл Гийон да изготви проект за кей на града. За целта и според сключения договор, Общинското управление е трябвало да направи общо 60 сондажа – 30 на сушата и 30 в реката. Смятало се е, че единственият професионалист, който може да се справи със задачата е бил Франц Брокс. Както Шрал Гийон, така и Франц Брокс са проучвали търсенето на нови водоизтоници, тъй като до този момент Русе се е снабдявал с питейна вода от местността Батмиш, намираща се извън града. Шарл Гийом искал да се направи система за филтриране на дунавска вода по подобие на тези, които имало тогава в Браила и Галац, а Брокс търсел варианти в правенето на Артезиански кладенци.

католическаНикополскаЕпархия

Къщата на Иваница Симеонов

Предвид единствения потенциален кандидат в лицето на Брокс, Общината не обявява търг за сонаджите. Неговата оферта за изпълнение на проекта обаче се оказва по-висока от предвидените 15,000 лева от държавата. Общинският съвет насрочва заседание, за да обсъди как да подходи в тази патова ситуация, когато един от членовете му споделя мнението си, че Нигос Бедросян притежава опита да направи сондажите и предлага все пак Общината да обяви официален търг, за да може и двамата кандидати да участват с офертите си. На търга, макар Нигос Бедросян да е единственият кандидат, Общината го одобрява с оферта от 12,000 лева за същия срок на изпълнение.

На 12 април на сесия на Градския общински съвет, кметът Петър Винаров се обявява за издаването на документ за квалификация на Нигос Бедросян на база на постъпило заявление от негова страна. За практическите умения и знания на архитекта свидетелстват известни граждани на Русе, чиито къщи той е проектирал и строил. Окръжният инженер обаче прехвърля молбата за квалификация към Дирекцията на обществените сгради с мотива, че не е запознат с качествата на Бедросян. В крайна сметка, след възмущението и повторното застъпване от страна на г-н Винаров, Общинският съвет издава свидетелство за правоспособност „по съставяне на проекти на русенския гражданин Нигос Бедросян“.
През 1901 година Нигос Бедросян напуска Русе и няма информация за неговата по-нататъшна съдба. Няма информация и за всички сгради, които той е проектирал и построил през двете десетилетия, прекарани в града. От всички тях обаче, към момента 14 са обявени за паметници на културата. Две от тези 14 са построени през 1895 година и са паметници на културата от национално значение.

къщатаМариамБедросян

Къщата на Мариам Бедросян

Едната е търговската сграда на братята Иваница и Стефан Симеонови, едни от най-известните банкери в страната ни по това време, които участват в създаването на първото застрахователно дружество в България с офиси в Лондон, Париж, Берлин, Амстердам и Чикаго. Сега сградата е офис на банка ДСК и поддържаната й красота е наистина главозамайваща.

Другата е къщата на брата Иваница Симеонов. Към момента тя е собственост на Католическата Никополска епархия. Разположена е в голям двор, главният й вход представлява тераса с каменно стълбище и също изглежда в много добро състояние.

Polikar Canetti


Сградата Поликар-Канети

Една от къщите проектирани от Нигос Бедросян е свързвана от десетилетия с градска легенда. Къщата на Мариам Бедросян е построена през 1897 година като сватбен подарък от Нигос към неговата възлюбена. Твърди се, че в сградата той е вложил всички средства, които две години по-рано братя Симеонови са му платили за проекта на банката им. До заминаването им от града през 1901 година семейство Бедросян живее в тази къща. След това тя става Турско консулство, по-късно частна клиника, шапкарска фабрика, а през 1948 – ученическо общежитие. През 1977 е разрушена от земетресение, през 1989 е изпепелена от пожар, в който оцелява единствено фасадата й. В крайна сметка е окончателно изоставена до преди няколко години, когато собствениците на Дарик Радио я закупуват и реставрират.

Нигос проектира и строи къщата на семейство Куюмджиян, чийто син, Дикран Куюмджиян, по-късно се установява в Америка и става световноизвестен писател под името Майкъл Арлен. Прочетете повече за него на http://insiderguide.me/en/blog/2016/06/04/michael-arlen-bg/.

Измежду шедьоврите на Нигос Бедросян е и търговският дом „Поликар Канети“, принадлежал на фамилия Канети, от които произхожда първият и засега единствен Нобелов лауреат с български произход – Елис Канети. Прочетете повече за него на http://insiderguide.me/bg/blog/2016/06/11/elias-canetti-bg/.

Източници

1. Статии от Хачик Лебикян, предоставени от Регионална библиотека „Любен Каравелов“.
2. Списание „Мениджър“
3. Сградите Европейско културна наследство на Русе (хартиен носител)


Петър Петров – Парчето

Със съдействието на Цветелина Петрова

„Русе и България са всичко за мен.“

%d0%bf%d0%b5%d1%82%d1%8a%d1%80%d0%bf%d0%b5%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b22Един от основоположниците на българския джаз, колоритен изпълнител на саксофон, влюбен, отдаден, ентусиазиран и запален поддръжник на джаз музиката в България, известен като „странна птица, чудат ексцентрик, бонвиван и чешит с чепат характер“, Петър Петров-Парчето е една от градските легенди и неповторими радетели на Русе, музикант с мисия, който неведнъж демонстрира широка енциклопедична култура, артистичен чар и дълбока чувствителност, които го превръщат в една от емблематичните фигури на българската култура.

Петър Петров-Парчето е роден на 28 ноември 1932 в Русе. Завършва Държавната музикална академия в София със специалност кларинет и постъпва на работа в Русенска филхармония като солист-кларинетист, където работи в продължение на близо 40 години.

През 1959 година събира малък джазов състав в Русе. През 1963 заминава да свири в Прага. След завръщането си в града създава музикален състав „Квратет Петрови“ с членове Петър Петров – Парчето (саксофони), Петър Петров-Петуха (тромпет), Златко Петров (пиано) и Илко Петров (барабани). Групата специализира в изпълнения на съвременен джаз като хард боп и фрий джаз и набляга на импровизацията. През 60-те години заедно с композитора Александър Владигеров поставят основите на джаз традицията в Русе.

%d0%bf%d0%b5%d1%82%d1%8a%d1%80%d0%bf%d0%b5%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b21В началото на 70-те години на миналия век Петър Петров-Парчето свири в Германия със специалното разрешение на тогавашната Концертна дирекция, която позволява на български музиканти да работят в т.нар. „демократична“ част на западната държава. Той успява да работи ида се запознае с музикланата култура и на Федерална Република Германия.

Завръщайки се в Русе, започва да кани джаз музиканти от други градове в страната. Така се ражда и първата Национална джаз среща, която се провежда през 1977 година. До своята смърт през 2013 година, Петър Петров-Парчето е неин ръководител и организатор. Активната му дейност постепенно допринася за популяризирането на града и Русенския джаз фест не само в страната ни, а и в чужбина. Все повече джаз изпълнители се включват в националните срещи. Става основател и лидер на Русенския джаз клуб.

%d0%bf%d0%b5%d1%82%d1%8a%d1%80%d0%bf%d0%b5%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b23За него казват, че той е „това, което е големият артист – за него беше немислимо да се ограничи и да се затвори в пространството на музиката. Познаваше литературата, изобразителното изкуство, театъра – и хората, които ги правеха“. Затова през 1981 по естествен начин се заражда и поредицата „Джаз и поезия“ като първата от срещите е с Радой Ралин, втората – с Иван Цанев, третата – с Борис Христов – всички те лични негови приятели.

Тогавашният оркестър на джаз музиканта, „Русе“, се превръща в неизменен и задължителен участник за провеждането на джаз фестивалите в София и Сопот. Той прави турнета в Европа, Азия и Америка с участия в Полша (на фестивала Джаз Джембори), Унгария, Русия, Италия, Словакия, Румъния и Турция. Посещава феста Джаз Ятра в Индия, а заедно с Йълдъз Ибрахимова, Стайко Стайков, Илко Петров и Александър Петров – Сашо Бербера правят турне в Мексико.

Петър Петров-Парчето е носител на наградата „Русе“ и става един от първите почетни граждани на града. Удостоен е с ордена „Кирил и Методий“, с титлата Заслужил артист и с приза „Кристална лира“ на Съюза на музикалните дейци.

%d0%bf%d0%b5%d1%82%d1%8a%d1%80%d0%bf%d0%b5%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b24Близките му обаче смятат, че всички награди, които е спечелил, са били приемани от него без излишна суета и той остава „истински, ръбат, неудържим, спонтанен, талантлив до безпредел“. Както Иглика Пеева разказва в своята книга „Петър Петров – Парчето Свободният полет на духа“, като „изключителен ерудит, той можеше да си позволи да бъде себе си, без да се съобразява със статуквото“. С несекващата си страст към музиката, литературата и изобразителното изкуство, през целия си жовот Петър Петров-Парчето разпространява красотата на джаз музиката във и извън пределите на България.

Като доайен на джаз музиката в страната, изпълнителят полага апостолски усилия културата в България да се съхрани в годините на тоталитарното управление, когато тя като цяло е неглижирана и брутално цензурирана. Активната му дейност в тази насока спомага за превръщането на Русе в едно от големите средища на българския джаз, а той самият помага на млади музикални таланти като подкрепя професионалното им развитие и възпитава поколения почитатели на изкуството в града и в страната. Той съдейства и за развитието и налагането на изпълнители като Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов, Камелия Тодорова, Антони Дончев и Борис Петров.

Петър Петров-Парчето умира на 24 януари 2013 година в своя дом в Русе.

Източници

1. Интервю с Петър Петров-Парчето
2. Русе – град на свободния дух
3. Факел
4. Wax.bg
5. БНР
6. Медиапул
7. Вести
8. Дарик Нюз
9. БТА

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Държавна опера Русе

operata3Русенската опера е безспорно един от стожерите, които са развили и продължават да работят за обособяването на Русе като културно средище в България. През последните години нейните постижения се увеличават, а музикантите и изпълнителите й печелят все повече награди от участия в национални и международни конкурси. С всеки изминал сезон ентусиазмът и умението на ръководния екип да привлича таланти не само от града, но и от цялата страна и Европа, провокира симпатиите както на местната, така и на публиката в столицата и другите големи градове в страната и чужбина. Всичко това обаче би било почти невъзможно, ако Русенската Опера нямаше дълга история и ако не я ръководеше екип от творчески и предприемчиви хора, между които е и нейният настоящ ръководител – Маестро Найден Тодоров.

operata1Първите временни оперни, хорови и симфонични групи в Русе започват да се формират през 19 век, когато градът се превръща в център на навлизащото Европейското влияние в страната. През 1891 година се създава Музикално дружество „Лира“, което е и първата постоянна музикална структура в града за изпълнение на оперна музика. Следват години на трансформации докато през 1919 година не се създава Държавна опера – Русе – такава, каквато я познаваме и днес. Първата премиера е на 23 април същата година и е с операта „Камен и Цена“ от Иван Иванов.

През 1949 година Операта става изцяло държавна собственост и е под общото административно ръководство на Театъра, като двете институции се помещават в Доходното здание. През 1951 тя отбелязва изключително успешен сезон и в резултат на следващата 1952 става напълно самостоятелна от Театъра. През 1999 Операта и Филхармонията административно се обединяват. Към момента Операта обединява оперното и филхармоничното дружество и разполага с хор, балет и детска опера. Русенската опера е и една от малкото финансово печеливши опери в страната.

opera550-те и 60-те години са изключителни за развитието й, за което допринася триото оперни солисти, известни под името „Звездната тройка“ – Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев. В тяхна чест през 2011 е издигнат барелеф до сградата на Операта.
През 60-те години се поставят все повече нови опери, развива се дейност в столицата, започва се и сътрудничество с Румънската опера. Наред с това, Операта се мести в самостоятелна сграда – тази, в която се помещава и до днес. По същото време тя развива отношения със Съюза на композиторите в Москва, в резултат на което опери от Прокопиеф, Стравински и Хренников се поставят за първи път на българска сцена.balet

Един от най-всеотдайните чуждестранни творци, намерил поле за изява на таланта си в страната, е Шостакович, който на място в града съдейства за поставянето на специално създадената от него за Русе „Катерина Измайлова“. Близките и топли връзки на композитора с града продължават, а неговото успешно съвместно сътрудничество с местни изпълнители и музиканти води до обявяването му за почетен гражданин на Русе през 1965.

Усилената работа на гост изпълнители и композитори, наред с професионализма на музикантите и ръководството на Операта, Филхармонията, хора и балета, както и поставянето на нови за българската сцена произведения, превръщат Русенска опера в авангарден и новаторски в репертоарно отношение оперен театър. За първи път в България на русенска сцена са поставени оперите „Стифелио“ и „Макбет“ от Верди, „Човешкият глас“ от Франсис Пуленк, „Лето 893“ и „Мария Десислава“ от Парашкев Хаджиев, „Момичето от Запад“ от Пучини, „Утрините тук са тихи“ от Молчанов.operata2

През годините в Операта се изявяват легенди като Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова и други. Тя притежава записи в Златния фонд на БНР и БНТ, участва във фестивали в Швейцария, Австрия, Германия, Франция, Италия и гастролира в Белгия, Холандия, Украйна, Португалия. През 2012 Операта получава наградата „Златна лира“, през 2015 пък получава приза „Ансамбъл на годината“ по избор на слушателите на „Алегро Виваче“ към БНР.

И в заключение ми се иска да кажа няколко думи за човека, който е един от двигателите зад дейните инициативи на Русенска опера; който генерира идеи и намира решения за популяризиране на изпълнителите и репертоара й и за привличане на музиканти от други градове в страната; чиято енергия на диригент поражда буря от емоции на сцената; чиито изказвания и мнения по професионални теми са едни от най-неподправените и предизвикващи ответни реакции. operata4

Маестро Найден Тодоров е предприемчив и деен пловдивчанин с прямотата и голямото сърце на русенец и светоусещането на космополит. Тромпетист, пианист, композитор и диригент, той от 2005 година е Директор на Русенска опера, а от сезон 2004-2005 е и постоянен гост-диригент на Софийска филхармония. През 2012 и 2016 година печели приза „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Класик ФМ радио, а през 2013 е избран за „Музикант на годината“ от слушателите на БНР.

Актуалните събития на Русенска опера можете да следите на нейната Фейсбук страница.

За да чуете прекрасните изпълнения на музикантите, следете канала на Русенска опера в Youtube.com.

operata6Източници
1. Русенска опера
2. Русенска филхармония
3. Хор към Русенска опера
4. Балет към Русенска опера
5. Русенска опера в Уикипедия
6. Маестро Найден Тодоров в Уикипедия

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Павлина Доковска

pavlina-dokovska1Световноизвестен пианист и вдъхновяващ педагог, енергиен двигател на музикални инициативи, свързани с популяризирането на учениците й и на България, завеждащ клавирната катедра в Нюйоркската музикална консерватория „Манес“ (Mannes College of Music), Павлина Доковска работи години наред с Николай Гяуров. Колегите й дълбоко я уважават, студентите й искрено я обожават, а останалите хора, които я познават, я считат за „светъл, вдъхновен, задълбочен, чувствителен и всеотдаен човек“.

Павлина Доковска е родена в Русе в семейство на родители юристи. Прабаба й по майчина линия е Величка Шипкалиева, която е една от първите учителки в Русе, една от първите русенски актриси, както и първата жена, чийто глас е записан на грамофонна плоча. Заедно с Петрана Обретенова са пренасяли през Дунава знамето на революционния комитет, а името ѝ стои в Пантеона на възрожденците в Русе.

pavlina-dokovska2Павлина Доковска завършва Националното училище по изкуствата в Русе, след което семейството се премества в София. Там тя завършва Националното музикално училище „Проф.Любомир Пипков“ в класа на Лидия Кутева, която оставя дълбока следа в нейното развитие като артист и като човек. Става студентка в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ като ученичка на Джулия и Константин Ганеви. Продължава обучението си в Париж. Пристига в Ню Йорк през 1978 с Фулбрайтова стипендия за специализация в „Джулиард скул“ (The Juilliard School), където получава и магистърска степен.

Свири в концертните зали на Ню Йорк, Вашингтон и Мюнхен. Изнася концерти с Hudson Valley Philharmonic, Austin Symphony, както и с филхармонията на Люксембург под диригентството на Леополд Хагер. Прави съвместни рецитали с Николай Гяуров в Париж, в Залцбург, в Миланската скала и в Лондон. Носител е на множество награди от международни конкурси.

pavlina-dokovska4От 1995 година досега Павлина Доковска организира с фондация „Св.св.Кирил и Методий“ ежегодни концерти „Музикални съкровища от България“ в една от най-прочутите концертни зали в „Карнеги Хол“, на които се представят млади български музиканти. От 2003 г. е учредила с лични средства ученически стипендии за пианисти от столичното музикално училище в памет на своята учителка Лидия Кутева.

През 2008-2009 година една от създателките на пресгрупа 168 часа – журналистът Радостина Константинова, започва работа върху филма „Вярвам в мисията“, чиято идея е да се популяризира таланта на българите отвъд океана. Този първи филм е за Павлина Доковска и по това време са записани и първите интервюта. През 2010 година обаче Константинова умира, а през 2012 нейни приятели и колеги се захващат да довършат започнатото.

pavlina-dokovska5От филма у Павлина Доковска се заражда и идеята за концерти на български музиканти в залата към генералното консулство на България в Ню Йорк. С помощта на генералния консул и българската общност в мегаполиса само за няколко месеца се събира сумата от 55,000 долара, за да се купи роял с отлично качество „Стейнуей“. Това поставя началото на музикалните серии „Български концертни вечери в Ню Йорк“, които имат за цел да запознаят американската публика с български талантливи музиканти.

Когато Павлина Доковска организира класове и концерти в България, те са винаги без хонорар. Убедена е, че всеки български музикант, който се реализира професионално в чужбина, трябва да прояви щедрост към страната, в която е роден и в която е получил безплатно образованието си.

В заключение споделяме две мисли на Павлина Доковска – един изпълнен с любов, вяра и вдъхновение човек:

Трябва да следваме собствените си приоритети и да се научим да развяваме българското знаме.

Човек може да бъде истински свободен и космополит само тогава, когато е привързан към мястото, откъдето е тръгнал.

Източници

1. Вестник „Утро“
2. Ева
3. Култура
4. БНТ
5. 24 часа
6. Дневник
7. Дарик Нюз

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Змей Горянин

zmei2Блестящ писател, преводач и редактор с остър ум и енциклопедични знания, Змей Горянин е автор на над 50 книги, между които епиграми, исторически романи, повести и разкази, стихотворения и произведения за деца. Животът му е изпълнен с множество превратности, през които обаче той остава верен на принципите си.

Светлозар Акендиев Димитров е роден в Русе на 11 януари 1905 година. Макар и семейството му да пътува много, той успява да завърши гимназия в града. През 1926 се опитва да се установи в Русе като наема печатница. През 1927 година се жени за изключително интелигентната и красива Соня Димитрова, с която се познават от ученическите си години. Печатницата фалира, семейството прави неуспешен опит да се премести в София, след което отново се връща в Русе, където писателят участва в издаването на в. „Русенски новини“. През 1930 двамата със съпругата си се местят окончателно в столицата. Той започва да пише повече и издава творбите си под множество псевдоними, като най-известният е Змей Горянин, който е взаимстван от сръбския автор Йован Йованович Змай.

zmei1Змей Горянин е близък приятел с Елин Пелин, с когото ги обединява любовта към риболова, както и тази към пощенските марки. Двете семейства са близки и се смята, че Елин Пелин е бил запленен от съпругата на Змей Горянин. Съществуват и различни хипотези за степента на тяхната близост. Смята се, че Соня е била наистина забележителна жена, за което говорят и писмата на художника Васил Стоилов към нея. Когато рисува нейния първи портрет от поредицата, която той създава, художникът се влюбва силно в нея, а чувствата му не го напускат до края на живота му.

През 1942 Змей Горянин става цензор в Дирекцията по печата за кратко време. След Деветосептемврийския преврат и идването на комунизма на власт той е обвинен от Народния съд през 1945, че е възпрепятствал публикуването на произведения на леви автори. Макар и да се доказва, че това не отговаря на истината, Народният съд го осъжда първоначално на пет години затвор, след което, заради влошеното му здравословно състояние, намалява наказанието на една. Книгите му попадат в списъка на фашистката литература и са иззети от библиотеките.

zmei8След като излиза от затвора, комунистическият режим не позволява на писателя повече да публикува творбите си. За да спечели тази възможност обратно, левите приятели на писателя го съветват да се разкае публично, но той отказва да го направи. През 1951 авторът се оттегля в мъжкия манастир „Седемте престола“ във Врачанския край. Там той прекарва последните седем години от живота си в творческа изолация и умира през 1958. Също там и днес се намира и гробът му.

Като последица от отношението на комунистическия режим към Змей Горянин, умишлено наложената пълна забрава и забрана за публикуване на творбите му е, че за мнозина те са непознати. Тяхното издаване започва отново едва след 2000 година. Някои от произведенията му тогава се появяват пред публика за първи път, а други са изгубени и неиздавани и до днес.

Тук цитираме някои от епиграмите на Змей Горянин, смирени в уважението си пред неговото леко перо и точен изказ:

zmei6Народни водачи (1938)
Народни водачи, а гледаш: край тях
кордони джандари се вият и лазят, –
дали от народна любов ги е страх,
дали пък народа от себе си пазят?

Свободата 2 (1943)
Тез, що се бориха за свобода, измряха,
до свободата други доживяха, –
а тези други готвят ново време –
пак шии във хомота да навреме.

Така е нареден света… (1951)
Така е нареден света,
че всяко зло е за добро:
загубиш ли си съвестта –
намираш злато и сребро.

Из автобиографичната му книга „Червеният хотел“.

Източници
1. Уикипедия
2. Православието
3. Слово
4. ЛитерНет
5. Факел
6. Тема

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Биг Бенд Русе

Още едно доказателство за дълголетните традиции в музикалното изкуство в града е и Общинският духов оркестър Биг Бенд Русе. В продължение на повече от 50 години формацията не само утвърждава, а и развива талантливи музиканти, налага собствен музикален стил и работи по съвместни проекти с национални и международни изпълнители.

bigbandruse3Оркестърът в сегашния си вид като формация е създаден през 1963 година. Първият диригент на състава е маестро Стефан Вачев. Този оркестър всъщност е наследник на военните оркестри, които са били носители на цялата идея, започната още през края на 19-ти век с гостуващи чехи музиканти, които се заселват в България и които са основоположници на българската духова музика.

През 1995 година диригент на състава става Димчо Рубчев, който го ръководи и досега. С помощта на съмишленици и други професионалисти, той успява да го развие до степен, в която музиката му се характеризира с новаторски подход и динамика, а зад изпълненията прозира високият професионализъм на музикантите. Постепенно Биг Бенд Русе се превръща в една от емблемите на културния живот в града.

bigbandruse1Измежду гост-солистите на концертите на бенда са едни от най-добрите български джаз музиканти – Ангел Заберски, Михаил Йосифов, Венцислав Благоев и Хилда Казасян.

Биг Бенд Русе има реализирани записи за Българската национална телевизия и Българското национално радио. Той е и единственият духов оркестър в България, който има издадени два самостоятелни компактдиска с платени авторски права.

За постиженията си в областта на музиката е отличен със специалната награда на Министерството на културата и орден „Кирил и Методий“ I-ва степен. Той е първият духов оркестър, номиниран в престижните национални награди „Кристална лира“ 2013 и 2014, категория „Оркестрово изкуство“. През 2013 получава 4 награди от Съюза на българските музикални и танцови дейци.

dimchorubchevИмат реализирани турнета в Германия, Белгия, Франция, Италия, Финландия, Чехия, Русия и Румъния. Печелят специална награда на журито и наградата на публиката на Международния конкурс в град Оломоуц, Чехия, както и награда от Международния конкурс в град Нант, Франция.

Чуйте тяхно изпълнение от цикъла „Петъчни концерти“ тук и още едно заедно с Хилда Казасян тук.

Източници

1. Русе Инфо
2. Биг Бенд Русе
3. Дарик Нюз

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Златната гъдулка

goldenfiddle3Фолклорният събор „Златната гъдулка“ е един от най-старите фолклорни фестивали у нас и емблематично за Русе събитие. Провежда се на открито през първата половина на месец юни всяка година в рамките на цял ден. Негов организатор е Общината.

Началото му е поставено преди 47 години. От далечната 1969 насам до 2015 включително той се провежда в близост до брега на Дунава край хижа „Приста“ и е традиционен притегателен център за певчески групи и индивидуални изпълнители на автентичен или обработен фолклор, които представят народни песни, фолклорни етюди, носии и древни обреди и обичаи пред жури.

goldenfiddle7Преминава през два раздела. Разделът Обработен фолклор включва танцови състави, хорове, вокални групи за обработен фолклор и оркестри. Разделът Изворен фолклор представя обичаи, групи за игри на песен със и без съпровод, инструментални групи, разказвачи.

Голямата награда, която се присъжда, е Приз „Златната гъдулка“, като всички победители споделят и парични награди.

goldenfiddle5През 2016 година 47-то издание на фолклорния фестивал се провежда в Парка на младежта в самия град и събира над 800 изпълнители от цялата страна, разпределени в 29 групи за изворен фолклор, 28 за обработен и 43 индивидуални изпълнителя. Най-малкият участник е на 5-годишна възраст. Изданието е съпътствано и от изложение на Майсторите на художествените занаяти, на което се представят както български творци от София, Пловдив, Варна, Силистра, Казанлък и други градове в страната, така и творци от Перу и Украйна.

За победител е избрано читалище „Просвета 1915“ от кв. „Долапите“ в града.

Източници
goldenfiddle1

1. Събори
2. Русе Инфо
3. БНТ2
4. Русе Нюз
5. Русе Топ Новини
6. БНР

Снимките, използвани в статията, са направени от Цветомир Цветанов и не са собственост на този сайт.

goldenfiddle6

goldenfiddle4


Елиас Канети

elias1Единственият Нобелов лауреат към днешна дата, роден и живял в България, се появява на бял свят в Русе на 25 юли 1905 година. Елиас Канети е най-големият от трите сина на Жак Канети и Матилда Ардити. Майка му е от най-старите сефарадски родове в страната, който е и сред основателите на еврейската колония в Русе в края на 18 век. Произходът на рода може да се проследи назад до 14 век, когато предшествениците са работили като съдебни лекари и астрономи при Арагонския кралския двор на Алфонсо IV и Педро IV.

elias-allДо шестгодишната му възраст, Елиас Канети и семейството му живеят в Русе. Там баща му и дядо му развиват производство на чадъри и успешна търговия със стъклария, бои, лакове и други стоки за бита. През 1911 година се местят в Манчестър, за да може бащата да се включи в семейния бизнес там. През 1912 Жак Канети умира внезапно. Майката остава сама с трите си деца и се мести с тях първо в Лозана, Швейцария, а след това и във Виена, Австрия.

Наред с българския, английския и френския, Елиас научава и немски език. През 1921 семейството се мести в Цюрих, а през 1924 във Франкфурт, където той завършва гимназия. През 1924 е студент по химия във Виенския университет, а през 1929 година завършва с докторат.

elias-vezaПрез 1934 се жени за осем години по-голямата от него писателка Венициана (Веза) Таубнер-Калдерон, която става негова муза и литературен помощник. Когато Австрия се присъединява към Нацистка Германия и настъпват гоненията на евреите, Канети се местят в Париж, а после в Лондон, за да се установяват на Острова. Елиас Канети има два брака, вторият след смъртта на първата му съпруга, както и няколко афери, едната от които е с ирландската поетеса Айрис Мърдок.

vezacanettiПрез 1952 получава Британско гражданство, въпреки че не е англоезичен, а немскоезичен автор, и остава на Острова до 1970. Последните 20 години от живота си прекарва основно в Цюрих. Там написва своята автобиография. Нейната първа част, публикувана през 1977, е „Спасеният език“, където Елиас Канети описва детските години, прекарани в Русе, преместването на семейството във Великобритания, смъртта на баща му и последвалото преместване на майката с децата в Швейцария.

1981 година му носи и Нобеловата награда за литература за цялостно творчество, което „се характеризира с далновидност, идейно богатство и художествена мощ“ (Prize motivation: „for writings marked by a broad outlook, a wealth of ideas and artistic power“). Наред с нея, през живота си той получава признание, печелейки и други международни награди.

canettiЕлиас Канети от малък е впечатлителен. Русе, където протичат първите му години, е пъстър и динамичен с представители от различни култури и той от малък живее сред многообразие от езици. Тежката загуба на баща му както и по-късно двете световни войни се отразяват също на неговата душевност и бележат творчеството му. Основните теми, които постепенно се превръщат в характеристика на произведенията му, са страхът, смъртта, злото и властта. Постепенно писателят споделя идеята, че смъртта и злото са идентични и представляват едно неразделно цяло. Влияние върху творчеството му оказват също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд.

За негов творчески шедьовър се счита философският му труд „Маси и власт“, който е завършен едва през 1960 година. В него той използва описанието на елементарния опит на пребиваването в масата, за да разкрие състояния и динамика на масите. Така той прави всеобхващащи изводи за механиката на властта – че масите и властта са изначално и непрестанно свързани.

През 1994 година Елиас Канети умира в Цюрих. Творчеството му е преведено на над 25 езика.

Признание в страната

През 2005 година в Русе се учредява националната литературна награда „Елиас Канети“.

По време на първата международна конференция в България през 1992, посветена на творчеството на писателя, в Русе се учредява Международно дружество „Елиас Канети“.

Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена.

Днес търговската сграда на фамилията се използва от Дружеството под името „Дом Канети“.

По повод 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 г. е открита паметна плоча на едноименния площад „Елиас Канети“.
Професионалната гимназия по икономика и управление приема името на нобелиста.

През 2004 година в Антарктика един от върховете е кръстен на името на Канети.

Optimized-canetti4

Цитати

„Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук.“

„Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението.“

„Заради благодатния миг, когато никой не е нещо повече от другия и не е по-добър от него, хората се превръщат в маса.“

Източници
1. Nobelprize.org
2. Уикипедия
3. Кафка през погледа на Елиас Канети, Венцеслав Константинов
4. „Първият прозорец“ – Елиас Канети – Русе 1/3
5. „Първият прозорец“ – Елиас Канети – Русе 2/3
6. „Първият прозорец“ – Елиас Канети – Русе 3/3
7. Елиас Канети… от Русе

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Майкъл Арлън

От Басано, 8 декември 1930

От Басано, 8 декември 1930

Талантлив и световноизвестен писател от началото на 20ти век, често сравняван с Франсис Скот Фитцджералд, Майкъл Арлън се ражда в Русе под името Дикран Куюмджиян през ноември 1885 година в семейството на арменски търговци. Няколко години по-рано те емигрират в града от Османската империя заради преследвания на арменци в нейните граници.

Майка му произхожда от рода на богатите търговци с фамилно име Асланян, търгуващи с тютюн и вълна предимно в Англия. Тя е високо образована – умее да свири на пиано, владее отлично френски език и е страстен читател, който притежава пълна библиотека с произведения на световни класици. Тя е и тази, която се заема с възпитанието на момчето и го запалва по литературата.

През това време фамилният бизнес процъфтява и се разраства. Затова семейството взема решение да изпрати Дикран в Англия, за да се обучава и оглави филиала на търговската фирма там. Така на шест годишна възраст през 1901 той се мести на Острова и в последствие е приет в колежа „Сейнт Андрюз“ в Шотландия. arlen2

Докато трае обучението му обаче фирмата на бащата фалира. Дикран прекъсва образованието си, установява се в Лондон, започва да пише, за да изкарва прехраната си и приема писателския псевдоним Майкъл Арлен.

В началото пише за вестници и списания. През 1920 излиза от печат и първият му роман – описание на живота му – „Лондонското приключение“ (The London Venture). През 1921 е публикуван и първият му сборник с разкази „Романтичната дама“ (The Romantic Lady). През 1922 става британски гражданин и официално приема името Майкъл Арлън.

Романът „Зелената шапка“ излиза през 1924 година. Той се счита за шедьовър в творчеството на писателя, моментално предизвиква огромен интерес. Романът в последствие е драматизиран и поставен в театър „Аделфи” на „Уест енд”, а през 1928 е филмиран с участието на Грета Гарбо в главната роля.

Mrs. Michael Arlen (formerly Countess Atlanta Mercati) wearing dark-colored knit dress with long sleeves, pleated hem, and contrasting collar; sitting in a chair *** Local Caption *** Atlanta Arlen;

Г-жа Майкъл Арлън (Графиня Атланта Меркарти)

През този период от живота си писателят е социален и много активен. Движи се в компанията на Хемингуей и Франсис Скот Фитцджералд. Често критиците сравняват творчеството му с това на Фитцджералд заради многопластовите герои. През 1928 се жени за графиня Атланта Меркати, имат син и дъщеря. При започването на Втората световна война семейството се мести в Щатите и писателят става един от най-търсените сценаристи в Холивуд. Пише и разкази на ужаса, а Хичкок снима по негови текстове.

През 1956 година на 60 годишна възраст Майкъл Арлън умира в Ню Йорк.

Източници:
1. БГ следи
2. Европейcки културен център Русе
3. Wikiwand
4. Wikipedia

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Светлин Русев

svetlin800x640 (статията е изготвена с помощта на Дженифър Атанасова)

Един от най-известните музиканти у нас и по света, Светлин Русев е цигулар концертмайстор и преподавател с международно признат талант и изключително силно изявени майсторски умения.

Роден е в Русе през 1976 година. Макар и мечтата му е да стане пилот на изтребител, още на 5-годишна възраст той взема първите си уроци по цигулка от майка си и е приет в Националното училище по изкуствата в града.

През 1991 година известният кларнетист Койчо Атанасов го кани за концерт-рецитал в Париж. След събитието младият виртуоз не остава незабелязан и едва 15 годишен той е приет в Парижката консерватория. Професори са му Деви Ерлих и Жан-Жак Кантороу. Установява се в Париж и през 1997 се запознава съпругата си Флор, с която имат две деца – Клои и Жорж. Техните втори имена са Мила и Симеон и с тях той разговаря само на български език.

От 2000 година Светлин Русев е концертмайстор в Овернския камерен оркестър. От 2005 година е концертмайстор на Филхармонията на Френското национално радио (RFI), а от 2007 година – концертмайстор и на Филхармонията на Сеул. Интересн факт е, че всички музиканти от оркестъра на RFI са посланици на добра воля към УНИЦЕФ и посещават Африка и Латинска Америка на мисии, свързани с деца и с дейността на световната организация.

Удостоен е с наградата „Музикант на годината“ 2006 в България. Носител е на множество международни награди, най-престижните сред които са от конкурсите в Индианаполис, Мелбърн, както и „Маргарита Лонг – Жак Тибо“. През 2001 е отличен с Голямата награда, Специалната награда на публиката и Специалната награда за най-добра интерпретация на концерт от Й. С. Бах на Първия международен конкурс в Сендай, Япония. Светлин Русев свири на цигулка Страдивариус от 1710 година – „Camposelice“, предоставена от Яонската музикална фондация.

От септември 2008 е професор по цигулка в Националната висша консерватория в Париж. В България дава майсторски класове. Работи на световноизвестни сцени – Болшой театър, Сънтори Хол, Център за изкуства – Сеул, зала „Плейел“, театър „Шанз-Елизе“, редом до едни от наи-известните творци и музиканти.

Една от по-екстравагантните му дейности е участието му в ансамбъл „Тангисимо“, с които свирят аржентинско танго и на няколко пъти имат участия и в България. Друг проект, в който взема участие, е клавирното трио „Русев-Салк-Розанова“, чиито произведения са високо ценени от международната публика.

Невероятен виртуоз, в своите представления Светлин Русев успява да накара цигулката сякаш да говори и да пресъздава епохи, чувства, събития и отношения и да рисува с лекота картини във въображението. Уверете се сами: https://www.youtube.com/watch?v=W839DuQcadE.

svetlin-rusev

Източници:
1. http://cantusfirmusbg.com/125/svetlin-roussev/
2. https://www.24chasa.bg/Article/693751
3. http://svetlinroussev.com/main_en.html

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Камен Донев

kamen2Иска ми се да ви разкажа нещо ново, което да не сте чели за Камен Донев и което той самият не е разкривал индиректно за себе си чрез репликите на представленията, чрез танците и хореографията, които през иронията и патентованото му чувство за хумор разкриват искрената му любов към България, нейното минало и настояще, народ и обичаи. След всичко изписано и казано за него обаче, надали усилията ми ще се увенчаят с голям успех. И все пак…

Камен Донев е актьор, режисьор, драматург и хореограф. Роден е в Русе. Завършва НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев—две имена, за които няма човек в страната, който да не е чувал. Участва в предаването „Улицата“ на режисьора Теди Москов заедно с Мая Новоселска, Кръстьо Лафазанов и редица други любими имена на българската публика. kamen4 Баща му е Иван Донев, основател на Фолклорен танцов театър „Найден Киров“, Русе, и негов ръководител и хореограф до смъртта си през 2012 година. Оттогава Камен Донев е Главен художествен директор на ансамбъла. Печелил е множество национални и международни награди в кариерата си досега, между които Икар и Максим. Автор е и на една книга. Работил е в чужбина, но се завръща в България, където живее със семейството си и до днес.

През последните няколко години успехът му нараства още повече заради авторските му представления, между които „Възгледите на един учител за народното творчество“, „Възгледите на един учител за всеобщата просвета“ и др. В края на 2015 година авторският му спектакъл „За сватбите“ привлича 12,000 души публика в зала Арена Армеец в София, което е рекордна посещаемост на театрална постановка за страната. Автор е и на скечове, публикувани на сайта http://shvargalo.com/.

Ако успеете да намерите билет за негово представление, насрочено за след 2 или дори 3 месеца и идете да го гледате, то неизменно бъдете готови да ви връхлети буря от емоции. Камен Донев е изключителен импровизатор, който може да ви разплаче от смях – без преувеличение. Дори, когато става въпрос за реплики, казвани за пореден път, те излизат на бял свят сякаш току-що са му хрумнали и с искреното желание да ги сподели с вас. kamen1 Авторските му спектакли са палитра от танци и хореография, в която присъстват като негови гости и други творци – певци и музиканти като Оркестъра на Бобан и Марко Маркович в „За сватбите“. Феерията от народна музика и танци, придружени от ироничния и насмешлив поглед в комбинация с изразителното му чувство за хумор, са подписа на твореца Камен Донев, с който той създава уникален поглед към и на сценичното изкуство в България.

Интервютата с него показват дори в по-голяма степен неговия сарказъм и суровия му мироглед по наболели обществени теми. Виждала съм го и като участник в някои от протестите в страната преди две години. Не бих искала да огранича личността му в шовинистични рамки, но точно по време на интервютата, не мога да не забележа в него и „типичния“ русенец—прям, назоваващ нещата с истинските им имена, отстояващ безкомпромисното си мнение и активна гражданска позиция – едно некомерсиално светоусещане на една неконвенционална личност.

Прочетете повече за Камен Донев тук и тук.

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Емилиян Гацов – Елби

elbi2Сещам се за Елби от времето, когато Гимназията беше пресечна точка за много от нас през лудите тинейджърски години. Красиво момче от горните класове с чаровна и някак загатваща и загадъчна усмивка—все критерии, които го изстреляха в класациите на малцината, по които все една от нас – мен и моите най-добри приятелки—въздишаше. Не, този път не въздишах аз, но винаги, когато го видех, макар и никога да не сме били близки, ми ставаше драго на душата и пред очите. Просто има хора, които харесваш и без да познаваш, като ти е достатъчно само да ги зърваш от време на време.

Емилиян Гацов, познат сред нас, а и сега в кариерата си на автор на музика, като Елби, стои зад звуковия фон на множество театрални постановки и работи с едни от най-известните ни театрални режисьори, между които Мариус Куркински, Десислава Шпатова и Касиел Ноа Ашер. Завършил е над 70 театрални и танцови саундтрака, през 2007 година печели Икар за „Психоза 4:48“ на Десислава Шпатова в “Сфумато“. Има и две номинации за Икар за 2016 година, а победителите ще станат ясни на 27 март. Сред най-значимите постановки с негов саундтрак са „Ревизор“, „Отворена брачна двойка” и „Някой посети душата ми”. elbi

Извън театъра работи с танцьори от NOMAD Dance Academy, Brain Store Project, балет „Арабеск“, OisNotAcCompany, Kinesthetic Project. Прави музика за късометражни филми, звуков монтаж, реклами , ремикси. Основните похвати, които използва, както твърдят статиите за него в Интернет, са обработване на гласа на изпълнителя, добавяне на ефекти. Освен, че моделира музика, той я изпълнява като свири на синтезатор. Прави авторска музика—абстрактна, експериментална, неконвенционална. Използва така наречения грануларен синтез, който позволява предаването на времеви аспекти в музиката. Участва и в международни арт фестивали.

Животът му се стича по интересен начин заради очевидно търсещата му природа. Като малък ходи на уроци по пиано, завършва Английската гимназия в града, след което започва да свири на синтезатор, после следва философия, докато накрая успява да открие призванието си благодарние на предложение за музикален проект от приятел. Още една личност, която явно не се страхува да екпериментира по пътя към себе си.

Повече за Елби можете да прочетете тук и тук.

А в Youtube.com можете да чуете и представянето на „Театър, любов моя!” от Валери Петров с режисьор Касиел Ноа Ашер, една от двете постановки, за чиято музика е и тазгодишната му номинация за Икар.

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Леон Даниел

leon2„Гледай ме. Аз съм ти.“

Ако някой ме беше питал къде съм чувала тези думи, веднага щях да отговоря, че „Аз съм ти.“ е емблематичната реплика на сприхавия и остроумен шведски криминалист Бекстром от любимата ми криминална комедия, когато провокира заподозрените, като говори от тяхно име все едно е в главите им и вижда всичко, което са сторили.

Точно тези думи, обаче, принадлежат на Леон Даниел и са едно от нещата, с които той остава в спомените на актьорите, чийто талант на сцената е насърчвал по вероятно също толкова ексцентричен начин, както шведът Бекстром насърчава интуицията за разследване.

leon4Леон Аврам Даниел е български театрален режисьор от еврейски произход, роден в Русе. Завършва Ленинградския държавен театрален институт. До 1957 година той работи в Драматичния театър в Русе, а следващите три години прекарва в Бургас.

Въпреки руската школа и предполагаемо влияние, Леон Даниел показва, че ще отстоява творческите си идеи, и се превръща в неудобен творец за комунистическото правителство. Именно в Бургас той става известен като един от така наречената „Велика четворка“ в Бургаския театър, която включва него и режисьорите Юлия Огнянова, Вили Цанков и Методи Андонов. По време на Комунистическия режим, в края на 60-тте години, те за първи път поставят на сцена забранените по това време автори Брехт, Дюренмат, Мрожек и Сартр, и създават нов сценичен език, който говори напреки на канона на социалистическия реализъм.

Критиците определят творчеството му като цяла епоха в развитието на театъра в страната: „Театърът на Леон Даниел е самият той, самата негова личност, той създава школа и е забележителен педагог, без да преподава в Театралната академия. Гонен и местен по театралната карта на страната, той остава безспорната фигура в обратите на битието, в което Даниел следва себе си, таланта си и ценностите на изкуството.“

leon1След Бургас, той започва работа в БНР, по-късно в Театър „Българска армия“, Театър „София“ и много други, включително и във Враца. Режисьор е на един игрален и няколко документални филма. Носител е на редица международни и наши награди, между които почетен ИКАР за цялостна дейност и Аскеер за цялостен принос към театралното изкуство. Писал е студии, публикации и книги. Неговата постановка „Пигмалион“ по Дж. Б. Шоу вече десета година се играе на софийска сцена.

Баща е на художника Андрей Даниел и е дядо на писателката Ида Даниел. Умира в София през 2008 година. Измежду любимите му актьори, днешни носители на неговия театър и негови съмишленици, са Йосиф Сърчаджиев, Илия Добрев и други.

Източници:
1. http://alef-bg.org/
2. http://bnr.bg/
3. http://www.capital.bg/

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Мартенски музикални дни

didie-lokwoodКогато музикалният фестивал „Мартенски музикални дни“ се провежда за първи път през 1961 година в Русе, едва ли някой е предполагал, че 55 години по-късно, всеки март месец в продължение на две седмици, градът все още ще бъде мястото, което ще привлича изпълнители на джаз и класическа музика от всички краища на света.

Мартенски музикални дни е един от най-старите и най-известните сценични фестивали в България. По време на своята дълга история той е бил домакин на едни от най-известните световни музикални изпълнители като Дмитрий Шостакович и Макс Рихтер, както и на някои от най-известните симфонични и филхармонични оркестри като Букурещката филхармония, Филхармонията на Санкт Петербург, Прага Филхармония и много други. koeran-quartet Най-важната роля на фестивала е да представя млади талантливи музиканти от цял свят и да насърчава ролята на музиката в изграждането и поддържането на културата и отношението към изкуството.

Фестивалът е носител на международния приз „Европейски фестивал“ на Европейската комисия и Асоциацията на европейските фестивали за 2015 и 2016 година. Програмата на Мартенските музикални дни тази година е богата и разнообразна и представя за втора поредна година своето детско издание, както и редица културни събития в Художествената галерия и други места, съпътстващи основната музикална програма. junior Сред участниците в 2016 година са Академията за древна музика, Румънският национален симфоничен оркестър, Gli Accordati, Колегиумът на Чешката филхармония, Русенската филхармония и други.

На страницата ни Събития може да видите цялата програма на фестивала Мартенски музикални дни.

Повече за фестивала може да научите тук, както и на официалната Фейсбук страница.

А на този музикален канал може да погледате страхотните изпълнения от изданията предишни години.

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Кандидат Европейска столица на културата 2019

sand4 Както може би знаете, европейската столица на културата е град, определен от Европейския съюз за период от една календарна година, по време на която той организира серия от културни събития със силно застъпена европейска тематика. Подготовката дори само за европейска столица на културата може дава на градовете-кандидати възможност да извлекат значими културни, социални и икономически ползи, както и може да спомогне за насърчаване на обновяването на градската среда, да промени излъчването на кандидатите и да ги направи по-разпознаваеми в международен мащаб. (Източник: Уикипедия).

Русе беше един от българските и съответно европейските градове-кандидати по време на последно проведения конкурс през изминалата 2015 година. Мотото, под което градът се състезаваше по време на надпреварата, беше „Русе – град на свободния дух“. За осъществяване на всички събития, предвидени по време на конкурса, се създава Общинската фондация „Русе – град на свободния дух“. Нейната дейност има за цел допълнително разширяване на културния спектър от събития в града и насърчаване на младите таланти. Като цяло, за 2015 година фондацията организира около 150 културни и арт събития, подкрепя 5 талантливи деца и 10 творчески екипа от Русе, установява партньорства с местни фирми и успява да получи редица дарения за постигане на целите си. vintage-car2

Сърцето ми се къса, но трябва да призная, че Русе изгуби надпреварата от българска страна и Пловидв, един друг прекрасен наш град, беше обявен за Европейска столица на културата за 2019 година наред с град Матера в Италия, но … това е друга история. Въпреки, че Русе не успява да се класира, инициативата изобщо градът да участва в конкурса става причина за провеждането на нови събития – Грийн Рок Фест 2015 със специалното участие на легендарния рок група Назарет, международния фестивал на пясъчните фигури, първия парад на стари автомобили, както и международния фестивал на ледените скулптури.

Тук може да гледате видео клипа, с който градът представя официалната си кандидатура за Европейска столица на културата пред международната общност.

Прочетете повече по темата тук и на официалната Фейсбук страница.

А по-надолу може да разгледате някои от снимките, направени по време на фестивалите, проведени по време на участието на града в надпреварата за Европейска столица на културата за 2019 година.

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Тереза Тодорова

tereza2Тази 11-годишна дива от две години работи в едно от най-известните вечерни телевизионни шоу програми, излъчвани в националния ефир. Въпреки това, тъй като по принцип не съм почитател на това предаване, до преди две седмици аз лично не бях чувала за нея. И всъщност научих за Тереза съвсем случайно докато търсех информация по подобна тема. Та, господин Кмете, може би е редно да помислите за подхода си по повод промотирането на младите таланти от града. Ако бях на Ваше място, щях да уволня половината от екипа, който се грижи за това, заради неизпълнението на задължението за насърчаване на този процес.

Тереза започва да пее, когато е на две години. На четири се появява на сцена в града и когато талантът й е забелязан, учител към Общинския център за изкуство и култура започва да се занимава с нея професионално с фокус върху пеенето. На пет започва уроци и по пиано, а на шест е вече ученик в Националното училище по изкуствата в Русе. В момента тя наред с всичко и танцува и, както се твърди, създава хореографията на танците сама.

През 2013 година нейнят талант получава и национално признание, когато търсачи на таланти от „Шоуто на Слави“ попадат на Тереза докато търсят момиче-партньор на разказвача на вицове, момче на подобна възраст. От този момент нататък по време на кариерата си, тя печели множество награди както у дома, така и в чужбина. През 2015 година заминава за Ню Йорк, за да изпълни произведения за пиано в Карнеги Хол, след като печели второ място на състезанието American Protégé. През същата година тя завладява сърцата и на италианската публика по време на друга междунаридна надпревара, Premio Accademia di Roma, където получава безпрецедентния резултат от 11 точки в състезанието Cantagiro.

tereza4 Гледах част от интервю с нея, което бе проведено в присъствието на майка й. Вместо да реди някакви детински брътвежи, които наполовина очаквах предвид невръстната й възраст, тази красива млада дама беше толкова очарователна и отношението й беше така провокиращо уважение, че неволно се заслушах в това, което казва, а на лицето ми неусетно беше цъфнала усмивка. Споменът за всичко лошо в света избледня в паметта ми. Нейната увереност и непринудеността й пред камерата, нейният жив, изпълнен с блясъка на ентусизама поглед, ме накара да почувствам собственото й вдъхновение, талант и огромен потенциал.

Чуйте най-новата песен на Тереза тук. Отново в Youtube.com чуйте изпълнението й на кавъра на песента на Лили Иванова „Камино“, с което тя печели възхищението и уважението на публиката в Италия.

А тук може да прочетете повече за Тереза.

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Фолклорен танцов театър Найден Киров

Фолклорният ансамбъл десетки години наред е един от символите на града. 2 Неговият основател, Иван Донев, създава трупата преди повече от 50 години, през 1960 година, и е негов Художествен директор и хореограф до смъртта си през 2012 година. Камен Донев, негов син, както и един от най-известните български актьори, роден в Русе, заема мястото му и сега изпълнява ролята на Главен художествен директор.

Фолклорният танцов театър е един от най-популярните състави в България и Европа. Неговите членове почитат и със изпълненията си се стремят да запазят българските танцови и фолклорни традиции. Сърцатите им представления са известни с това, че са наситени с бързи ритми и изпълнени са с прецизност, а танците им са с висока степен на трудност. 4 Ансабълът включва няколко танцови групи: концертен състав танцьори; професионален оркестър, съставен от традиционни български инструменти гайда, кавал, гъдулка, акордеон и други; женски хор за акапелно пеене; детски танцов състав (възраст 6 – 14 години); младежка танцова формация (14 – 18 години).

Изпълнителите са известни в целия свят, като ансамбълът е вземал участие в множество състезания, спечелил е огромен брой награди и е канен в телевизионни предавания в различни страни, между които Япония, Италия, Куба, САЩ, Канада, Израел, Турция и други.

Фолклорният ансамбъл взема специално участие и в постановката на Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе „Шибил“. За повече информация относно събитията в града, посетете страницата ни.

Освен всичко друго, през месец юли 2016 година за трети пореден път ансамбълът ще вземе участие в 28-то издание на Международния фолклорен фестивал в град Мартиг, Франция, където ще творят музика и танци заедно с музиканти и танцьори от Беларус, Тайланд, Чили, Русия, Южна Африка, Франция, островите Фиджи, Коста Рика и много други.

Фолклорният ансамбъл взема специално участие и в постановката на Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе „Шибил“. За повече информация относно събитията в града, посетете страницата ни.

Прочетете повече за фолклорния танцов театър от тяхната официална Фейсбук страница и изгледайте невероятните танци на тези прекрасни жени и мъже тук.

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Portable Elephant

Така както изглежда, тази седмица ще бъде изцяло посветена на музикални групи, които са тръгнали от Русе, независимо от това дали те все още съществуват в този им вид, променили са се или са останали в миналото. portable-elephant1 За щастие на всички нас, Portable Elephant кипят от енергия и продължават своята артистична еволюция. Калоян и Ангел, двама приятели в края на двадесетте си години, са непоклатимото присъствие в групата и експериментират в дълбочината на, както казват самите, пост-нойз-пънк-джаз-кор музиката. Каквито и да са определенията зад стила на музиката, която те създават, слушайки ги, знайте едно: гарантирано ще чуете некомерсиално изкуство. Някои от статиите, които намерих в Интернет, твърдят, че групата звучи подобно на произведения от Oresund Space Collective и че техните парчета са пример за инстантно композиране.

През последните две години двамата са били редовни гости на Аларма Пънк Джаз—радио фестивал организиран от Българското национално радио, издавано по радио-програма „Христо Ботев“. portable-elephant3 Те са били подгряващата група на King Automatic и са свирили както с Keira Is You, така и с Weinberger, а през 2013 година откриват фестивала Atmospheric.

Двете момчета работят и по техните отделни музикални проекти както и са двама от тримата членове на трио KAR – изпълнители на психеделичен рок. Измежду проектите им е Raincircle (Live In Dom Kafe)—музикално парче, плод на импровизация, което издават за Mahorka.

Чуйте част от музиката на Portable Elephant, научете повече за тях от тяхната официална Фейсбук страница или се включете в безплатния онлайн канал на радио Аларма Пънк Джаз.

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Ицо Дарка & Мазут

mazut1Ето и още един музикален проект от Русе, започнат преди години от Ицо Дарка—Дарка от английски, тъй като означава „тъмен“—и това е киберпънк групата „Мазут“. Освен, че пише музиката, той свири на китара (и на какво ли още не!) и е доста колоритен характер, който помня още от времето, когато бях на 17. Ицо често посещава столицата София, където е редовен гост в алтернативни музикални събития по клубове и фестивали.

В момента групата се състои от самия Ицо и Дори, очарователна блондинка, която допълнително внася специфичен привкус в техните визуални и музикални изпълнения на сцената. Аз далеч не съм от най-големите киберпънк фенове, но от това, което изкопах от различни източници, както и от спорадичните ми лични наблюдения на концерти, на които съм присъствала, „Мазут“ е може би единственият местен музикален и визуален проект, който не се страхува да проучва неизследваните територии на киберпънк музиката наред с ico-darkнейните сродни музикални стилове.

Така както и много хора на изкуството, изконно привлечени и посветени на музика, Ицо работи и по друг музикален проект, наречен Cogwheel Crack, който участва и в първата музикална компилация на лейбъла Kontingent Records.

Прочетете повече за „Мазут“ на тяхната официална Фейсбук страница и слушайте техни парчета в Youtube.com. Допълнителна информация за Ицо и неговите проекти може да намерите тук, тук, както и тук.

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Николай Данев и Антони Рикев

Както Николай, известен сред нас още от памтивека като Кольо, така и Антони, известен като Тони, са родени в Русе. Те започват своята музикална кариера със създаването през 1996 година на местната група „Ahead“ и остават част от нея през цялото й динамично развитие във времето, през привличането на членове от други места в страната, напускането на други от основателите, до израстването на групата до музикален проект със слава в цялата страна. Момчетата са преминали през много музикални проекти от тогава до сега ,като последният и може би най-значимият в момента е Tri O Five.

kolio2Познавам Кольо откакто учех в Гимназията, а той свиреше на барабани в местната група „Хон Гил Дон“ заедно с други момчета от Английската, както и вземаше участие във всякакви експериментални музикални проекти с приятели. Не ми се иска да навлизам в подробности как получил като подарък от баща си първите си барабани, когато е бил едва пет годишен, тъй като аз самата го научих в някоя от статиите за него из Интернет. Това обаче, което с чисто сърце мога да споделя за него е, че той е изключително талантлив музикант, който споделя любовта си към музиката по един изразителен, макар и по своему деликатен, концентриран и винаги усмихнат маниер. Когато е на сцената, има моменти, в които не можете съвсем да го видите добре зад барабаните, които по традиция са разположени в задния край на сцената, някъде измежду всичките микрофони, кабели, усилватели и останалите изпълнители в групата. Нещото, което няма как да сбъркате със сигурност обаче, е ритъмът, който ви грабва – безкомпромисен и чист в своето отмерване и непреодолим в своята проницателност, дълбочина и настроение.

toni-triofive-1 Що се отнася до Тони знам едно нещо със сигурност. Не се подвеждайте от неговата очарователна усмивка и някак кротко уважение към китарата му на сцената—по-скоро бъдете сигурни, че цялото му фокусирано поведение на сцената е гаранция за това, че присъствате на изпълнението на професионалист. Кольо и Тони, понякога заедно, понякога поотделно, вземат участие в редица други музикални формации и проекти преди присъединяването си към първоначалните членове на Tri O Five.

tri-o-five Сега освен от тях двамата, групата се състои от 21-годишната Preyah като вокал, която първо получава национално признание след участието си в българското издание на X Factor, а по-късно и на Music Academy; DJ Мартен и Десислав Иванов, който свири на саксофон.

Тъй като музикални кариери на Кольо и Тони са дълги и богати откъм проекти на сътрудничество с много други музиканти, можете да прочетете повече за текущия им проект Tri O Five на официалната Facebook страница на групата, а също и да ги послушате в Youtube.com.

Чуйте музиката на „Ahead“ в Youtube.com също.

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Попокатепетъл

popokatepetal-1

Както самото им име, взето от активния мексикански вулкан предполага, тези момчета винаги са били почти толкова бурни и непредсказуеми на сцената още от 1995 година, когато се събират за първи път. Вокалът и най-често асоциираното лице с групата от самото начало е Цецо-Енимъла (от английски „животното“)—една експлозивни топка от енергия, който се раздава изцяло, когато е на сцената. Още от началото на 90-те той беше известен в града, тъй като беше домакин на радио шоу в местна медия. Спомените ми от този период не са толкова ясни, тъй като бях по-малка, но това, което знам от днешните ми срещи с групата е, че Цецо почти не се е променил за всички тези години. Преди няколко месеца, когато отидох на техен концерт в „Стейшън Хол“, сценичното му поведение беше толкова заразително и възпламенително, че неусетно музиката ме завладя и скоро се озовах танцуваща в ритъма.

the-animal

Членовете на групата са се сменяли през времето по различни поводи, други са се присъединявали към нея, измежду които и членове от две известни в страната групи: „Фаворит“, известна джаз- и рок- формация, чийто вокал, както и барабанист умират един след друг при трагични обстоятелства, и „Фобос“, група, изпълняваща траш музика. Тези промени водят като цяло до промяна в музиката на групата и от основно изпълняващи рок и алтернативна парчета, сега те експериментирам с поп, етно и суинг музика като групата е привлякла и някои млади музиканти, свирещи на духови инструменти.

Попокатепетъл са и подгряващата група за концерта на Горан Брегович, провел се на 20 декември 2015 година в „Булстрад арена“, което само по себе си говори за международно признание и уважение, което групата е заслужила с изпълненията си.

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Сега ще ви кажа няколко думи за…

SUBMONKS

submonks

SUBMONKS са група ди джеи и приятели. Някои от тях живеят в чужбина и това може да е причината, поради която най-големите купони, които правят, обикновено се провеждат по национални празници като Великден и Коледа. SUMBONKS започват да пускат музика за първи път по партита през 2009 година. Те обичат музикалните стилове дръм-енд-бейс и дъбстеп, а в съответствие с първоначалната им идея, те организират месечни събития както в клубове, така и на открито и в Русе, и в други български градове. Няколко пъти преди са участвали в партита в Румъния, а техни румънски колеги ди джеи в отговор са идвали да пускат музика в Русе. Резултатът е невероятните музикални преживявания на публиката и в двете страни, насърчено от изразителния бас и умелото миксиране на музикалните парчета.

Членовете на SUBMONKS са SUBfreak, Pixelize, Tekniq, Zombassa и МТК.

Прочетете повече за SUBMONKS и всички предстоящи партита на официалния им сайт. Чуйте експлозивните им ди джей сетове на Youtube.com.

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.

Коментарите са затворени