История


Иван Ведър и масонството в България

Думата „масонство“ в България за съжаление има негативна конотация заради националните особености на така наречения „Преход“ – периодът след фасадното падане на комунистическия режим у нас през 1989, който, според мнозина, продължава и до днес. Основната причина за отрицателната асоциация е приемането в български масонски ложи на хора, забогатели по съмнителен или доказано престъпен начин в периода от последните години преди падането на комунизма до днес.

Нашата статия обаче ще ни припомни накратко как се заражда масонството в света, каква е била неговата цел и роля в развитието на обществото ни и най-сетне, ще ви запознае с основателя на първата масонска ложа в България „Балканска звезда“ в Русе – Иван Ведър.

Много кратка история на масонството в света

“Масонство” е дума, която иде от английската mason и френската maçon думи за зидар или за човек, който работи с тухли. Макар и да не знаем със сигурност кога точно възниква движението, учените смятат, че началото му е поставено в Древен Египет при обединението на зидарите, съградили пирамидите и други древноегипетски строителни паметници, в сдружения.

През вековете тази идея се прехвърля и в Европа и официалната теория за началото на масонството на Стария Континент сочи Шотландия за негова родина, когато през 1599 група местни зидари създават първата ложа с обреди и тайни посвещения.

В основата на масонството стои идеята за за взаимопомощ на посветените членове без оглед на това дали се познават лично или не и в кой край на света могат да се озоват. Смята се, че чрез тайни знаци, общи и знайни на всички масони по света, те могат да се идентифицират един пред друг и са длъжни да помагат на събратята си в беда. Идеята не е учудваща – представете си през 16-ти век зидар, който месеци и дори години наред работи на обект в друг град или страна, оставен на милостта на господари, които имат склонност да злоупотребяват с времето и доверието им. С други думи, масонството възниква като необходимост, която в наши дни бихме нарекли „браншова организация“ с тази разлика, че идентификацията се осъществява с тайни знаци и обреди.

Постепенно интерес към идеята зад масонството проявяват все повече хора и самите масонски ложи започват да приемат за свои членове не само зидари, а хора от всякакви професии. Оттам масонството започва да се нарича „свободно зидарство“. Важно е да отбележим обаче, че по-голяма част от масоните споделят общи качества – открояват се като силно мотивирани и талатливи хора, с изключително развита обществена отговорност, които често притежават висока интелектуална култура. Някои по-известни личности, които са били посветени в масонството са Йохан Себастиан Бах, Джордж Вашингтон, сър Уинстън Чърчил, Йозеф Хайдн, Хенри Форд, Оскар Уайлд, Марк Твен, Александър Пушкин и доста други.

Световната история на масонството е осеяна с интересни факти, а самото движение се развива неимоверно много през вековете. Ако ви е интересно как възниква масонството в Русия, какво точно се случва в Англия през 1753 и 1877 или какви са обредните символи на масонството, може да започнете от статиите в Уикипедия.

Масонството в България

През 1880 година след Освобождението в Русе, Иван Ведър основава първата масонска ложа в страната ни „Балканска звезда“ (Etoile des Balkans). Първите й членове-основоположници и свободни зидари са революионерите Захари Стоянов, Никола Обретенов, Иларион Драгостинов и Тома Кърджиев, както и княз Александър Батенберг. Масони са били Ангел Кънчев и Георги Сава Раковски. Смята се, че Христо Ботев и Димитър Общи също са били масони.

Съвременните масонски организации в България имат орден с името на основателя си, Иван Ведър.

Иван Ведър

И най-накрая в статията ни достигаме и до изключителната личност и пъстър живот на основателя на масонството в страната ни, което води началото си от Русе.

Рожденото име на Иван Ведър е Данаил Николов, който е роден през 1827 година в Разград. Още на младини животът му е белязан от интересна и драматична случка. Баща му е бил майстор-строител, уста Карастоян, на когото местен турски големец поръчва да му построи къща. Поръчителят обаче отказва да заплати и в резултат избухва голяма свада, в която младият Данаил е принуден да убие турския представител, за да защити живота на баща си. След тази история Данаил сменя името си заживява под прикритие.

Животът му е невероятно динамичен. Посещава колеж в Малта, където научава няколко чужди езици. Работи като моряк на английски кораб, превозващ товари между Лондон и Мелбърн. Преводач е в турски учреждения в Цариград. Преподава езици в Измир на синовете на турски първенци, между които и на Мидхат паша – наместника на Дунавския вилает, център на който преди Освобождението е бил Русе. По време на Кримската война обикаля черноморски пристанища вероятно в ролята на руски разузнавач. Следва в медицинското училище в Букурещ и там получава псевдонима си Ведрий от своите професори заради открития си характер.

През 1863 самият Данаил е посветен в масонството в цариградския клон на „Ориентал Лодж“ и успява да достигне до 33-ата степен, която според Стария и Приет шотландски ритуал се води последна.

Интересната му съдба продължава и след това. Започва работа по първата железопътна линия Русе-Варна. Става търговски представител в Манчестър, където се жени за дъщерята на уважаван русенски архитект. Преподава в Робърт колеж в Цариград и става кореспондент на европейски вестници.

Русенският валия Мидхат паша го назначава за секретар по вънкашната кореспонденция и това му позволява да контактува често с чуждестранни дипломати, както и да установи връзки с революционерите от града. Започва да подпомага финансово както местното революционно движение, така и няколко въстания. Оказва съдействие и на Захари Стоянов да стане библиотекар в русенското читалище „Зора“.

Преди смъртта си през 1898 приписва целия си имот на държавата, заявявайки, че е дал достатъчно на децата си – добро образование и възпитание.

Костите на Иван Ведър са пренесени в Пантеона на Възрожденците при изграждането му през 1978, а в близост е издигнат паметник в негова чест.

Градски легенди

Градските легенди разказват една още по-интересна история, която ако е вярна, спасява Русе от опожаряване, както и 4,000 от неговите жители от сигурна смърт малко преди Освобождението.

През август 1877 руските войски почти сриват със земята турската махала в града, което провокира намерението на турските управници да убият българското население в Русе. В резултат, 4,000 души са събрани на едно място в покрайнините на града, където прекарват няколко денонощия. И тук се намесва Иван Ведър – той успява да излезе от обградената си къща като подкупва турците с торба злато. Отбива се при италианския консул Енрике де Губернатис, с когото поканват влиятелния турчин хаджи Мехмед Алия да се качи с тях до хълма Левента, за да лобират при Делавер паша, командващ египетските войски, разположени около града. Малко сложно става, но с две думи – Ведър пуска връзките си, намира съюзници от местните дипломати и отиват заедно да преговарят с турците да пуснат хората и да не разрушават Русе. И тук следва най-интересната част – когато влизат при пашата, и тримата правят масонски знак с ръка. Разбирайки, че говори с по-висш по степен масонски брат, пашата обещава на Иван братско съдействие. Когато се връща от Левента, делегацията от тримата заварва населението на града обградено от египетски аскери, които го пазели от нападение от страна на черкезите и башибозуците. В резултат, 4,000 русенци са спасени от сигурна смърт, а Русе – от пълно опожаряване.

Източници

Отказ от права: Снимките, използвани в тази статия, не са собственост на insiderguide.me.


Мидхат паша

Мидхат паша е една от най-противоречивите личности за всеки българин и в частност русенец. Икономически и административен реформатор, влиятелен представител на Османската империя пред света по времето, когато България е била повече от 450 години под имперско управление, безкомпромисен в своите политически възгледи, жесток при потушаване на недоволството на подчиненатата му „рая“, той изиграва изключително важна роля в развитието на тогавашния Русчук от характерен малък град, подчинен на османските турци, в икономически, съдебен и административен център и в превръщането му в най-големия град в Княжество България след Освобождението на България от турско владичество през 1878 година.

Мидхат паша повежда Русчук по пътя на иновациите и ренесанса десетилетия преди Освобождението на страната от османските турци. Той обаче е и един от тримата представители на Османската империя, на които е възложено да потушат Априлското въстание през 1976 година – нещо, което те от страх и изненада правят с такава жестокост, че отзвукът в Европа предизвиква Великите сили да свикат Цариградската конференция. Мидхат паша е също и един от хората, които намират предложенията на тази конференция за ненужни заради наскоро инициираната от него и приета от Султана Първа османска конституция, като с решението си участва индиректно в намирането на повод от страна на Русия да обяви война на Турция.

А сега, нека споделя с вас какви факти намерих за Мидхат паша и нека оставим историята сама да говори за своите главни герои…

Ранни години и начало на кариерата

Мидхат Паша е роден под името Ахмед Шефик Мидхат паша в Цариград през октомври 1822. Баща му е кадия (съдия), родом от Русе, и силен привърженик на реформите в Османската империя. Детството си Мидхат паша прекарва в Цариград, Видин и Ловеч, където получава добро образование и овладява няколко чужди езика.

През 1844 става секретар на Фаик ефенди и го придружава в Сирия за три години. Завръща се в Цариград на служба в централната администрация, пътува отново до Сирия, след което е издигнат до Втори секретар на Високата порта (Високата порта е институция, която в наше време се приближава най-много до това, което наричаме Парламент, тоест, била е отоворна за изработването на държавната политика).

През 1854 г. негови противници успяват да го отстранят от поста и в резултат е натоварен с възприеманата като непосилна задача да се справи с разбойническите банди и недоволството в румелийските провинции (най-общо казано, османците са наричали Румелия Балканския полуостров). След шест месеца в района обаче той успява да залови 284 разбойници и да омиротвори районите на Шумен и Сливен.

През 1857 е изпратен в Търново като правителствен анкетьор със задача да разследва конфликта между гръцкия владика Неофит Византиос и българското население (накратко, Неофит Византиос нечестно е избран за владика на областта и действа срещу българското възраждане, което става причина за конфликта между него и българското население там). В резултат и по заповед на Мидхад паша арестуваните по обвинения от страна на владиката българи са освободени, а самият владика е отзован.

Заради постигнатите успехи в тези задачи, пътят към успеха му е открит и през 1860 е обявен за везир (подобно на министър с военна и административна власт) и паша (губернатор, високопоствено официлно лице). Поверено му е управлението на Нишкия еялет (административна област), а реформите, които той прилага там впечатляват султана Абдул Азис, който го ангажира да въведе същите реформи на територията на цялата Османска империя.

Дунавски вилает и реформи в Русчук и областта

През 1864 Добруджанските земи, които включват цялата Дунавска равнина, Софийското и Самоковското поле, са обединени в т. нар. Дунавски вилает с административен център Русе, тогава наричан Русчук. Мидхат паша реформира администрацията и съдебната система, като създава нови и преустройва съществуващи институции. За пръв път османска провинция се сдобива с представителна институция, Общ вилаетски съвет, в който чрез назначаване или избори влизат представители на различните верски и етнически групи в областта, между които и българи от Русе, София, Търново, Шумен и други. Мидхат паша назначава българи и на висши съдебни постове и инициира създаването на седмичника „Дунав“, първата официална османска медия, издавана в периода 1865-1877 и на турски, и на български език, в чиято редакция също работят българи.

Инициира изграждането на водоснабдителна система в Русчук, както и земеделското стопанство „Образцов чифлик“. В резултат, през 1879 в земеделското стопанство е основано първото българско земеделско училище, което днес е Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ към Селскостопанска академия.

През 1865 прокарва път през прохода Арабаконак, който свързва София със Северна България по пътя към Плевен и Русе. На 26 октомври 1866 официално открива и железопътната линия Русе-Варна. Изгражда 553 километра пътища, ремонтира 255 километра пътища, построява 237 моста, което същевременно натоварва сериозно с данъци и местното население.

По негова инициатива Колю Фичето построява Беленски мост над р. Янтра при гр. Бяла.

През юли 1868 година той поема еднолично управлението на вилаета заради навлизането в България на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Организира преследването на четниците, провежда бърз съдебен процес на заловените и налага публични екзекуции. Наред с това одобрява и мобилизирането на башибозук от черкези и турци, въпреки признатата от него възможност те да извършват „крайности“.

Потушаване на Априлското въстание и свикване на Цариградската конференция

Априлското въстание е крайъгълен камък в историята на България. То е изцяло българска инициатива и неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила. Подготвяно е в много кратък период от около 60 дни и избухва месеци по-рано от предвиденото поради неблагоприятни стечения на обстоятелствата. Военната готовност на турските власти заради евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание стават допълнителни причини за неговия физически неуспех. Въпреки това, Априлското въстание изиграва решителна роля за Освобождението на България заради силния международен отзвук, който получава, поради жестокостта, с която е потушено.

Априлското въстание изненадва и предизвиква паника сред управниците на Турция. За потушаване на въстанието Високата порта създава щаб от трима главнокомандващи, между които Мидхат паша е основен фактор ори вземане на решенията. Щабът мобилизира огромна част от наличните войски, като привлича части от Мала Азия и Африка. Мобилизират запаса, прехвърлят с влак и по вода хиляди военни, като често срещу няколко стотин въстаници се изправят десетки хиляди въоръжени турски военни. Щабът издава заповед за избиване на населението, разграбване на имуществото и запалване на домовете на местното население. Баташкото клане, в което са посечени и изгарят живи повече от 3,000 души, е едно от най-жестоките изяви от турска страна. Равносметката е 95 въстанали села и градчета и едва 10,000 мъже от страна на въстаниците, въоръжени с огнестрелно оръжие.

Резултатът от въстанието е свикването на Цариградската посланическа конференция, която се провежда в между 23 декември 1876 и 20 януари 1877 и в която вземат участие посланиците на Великите сили, акредитирани към Високата порта.

Поводите за провеждането на Цариградската конференция са въстанието в Босна и Херцеговина от 1875, Априлското въстание в България, последвалата война между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга, както и подготовката на Русия за война с Турция на Балканите.

Целта на конференцията е да се предложат териториални промени и автономия в Западните Балкани и да се постигне мир между подчинените страни в района, между които България, и Османската империя. В частност за България се предлага тя да се раздели на две автономни области и османската и българската страни да приемат правилник за управлението им. Докато се изготви окончателно предложението обаче, Мидхат паша е назначен отново за велик везир. В резултат, два дни след предложението на посланиците на Цариградската конференция Османската империя приема първата си конституция, която Османската империя счита за достатъна реформа. Заради тази позиция от страна на Османската империя, тя отхвърля препоръките на Цариградската конференция за създаване на автономни обласи на Балканите.

По този начин, индиректно, Мидхат паша и неговите съмишленици имат основен принос както за провала на Цариградската конференция, така и за обявяването на последвалата руско-турска война.

Убийството на султана и смърт

След оттеглянето на Мидхат паша като валия на Дунавския вилает, в Османската империя постепенно се сблъскват все по-явно двете гледни точки на поддръжниците на запазването на тогавашното положение, от една страна, и на реформаторите, от друга. Мидхат паша се съюзява с великия везир и военния министър през 1876 и през май свалят султана, който е убит на следващия месец.

Макар и Мидхат паша, както споменахме, да става отново велик везир и да инициира подготвянето и приемането на първата конституция на Османската империя, в началото на 1877 е отстранен и изпратен в изгнание, а през 1879 е осъден на смърт в обвинение за участие в убийството на султан Абдул Азис. След намесата на британското правителство обаче, смъртната присъда е заменена и последните три години от живота си Мидхат паша прекарва в затвора в Таиф, край Мека, където умира през 1883 вероятно от насилствена смърт.

Източници

  1. Мидхат паша в Уикипедия
  2. ПресТВ
  3. Вестник Сега
  4. Енциклопедия Британика
  5. Априлско въстание
  6. Цариградска конференция
  7. Camera Ottomana
  8. Висока порта
  9. Велики сили
  10. Област Румелия
  11. Султан Абдул Азис
  12. Неофит Византиос

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Кирил Старцев

Един от най-видните общественици в новата история на Русе след Освобождението, инж. Кирил Старцев играе важна роля в развитието на града през годините след Деветнадесетомайския преврат през 1934 до началото на комунистическия режим през 1944, когато изпълнява длъжността кмет на Русе.

Ранни години

Кирил Василев Старцев е роден в Белоградчик на 2 януари 1895. По това време баща му, капитан Васил Старцев, служи като офицер на българската армия в града. През 1902 е повишен в майор и е призован на служба в Пети пехотен дунавски полк в Русе.

Кирил Старцев завършва Русенската мъжка гимназия „Цар Борис“ с отличен успех и продължава семейната традия с обучение във Военното училище през 1916. След края на Първата световна война, той се уволнява с чин Поручик и става член на дружеството на Съюза на запасните офицери в града. През есента на 1918 се записва студент по строително инженерство към Политехническия университет в гр. Лозана, Швейцария, откъдето се дипломира през 1922. Свободно говори немски и френски език. Завръща се в Русе и започва работа по строителството на железопътни линии и мостове, а по-късно става районен инженер по водите към Русенската окръжна постоянна комисия. Избран е за подпредседател на на Съюза на запасните офицери и подофицери в града в периода 1931-1933 и през цялото време като член на запаса е изключително активен. Заради високия професионализъм в работата, в началото на 1934 е назначен за началник-отдел по водите в Министерство на земеделието и държавните имоти.

Кметски мандат

Инж. Кирил Старцев е назначен за кмет на Русе на 24 декември 1934 и още през първите години от своя кметски мандат успява да пребрази и осъвремени облика на града.

  • Построява се Съдебната палата, облагородява се района около нея, променя се вида на Градската градина.
  • Изграждат се Халите с района около тях, който става втори център на града.
  • Крайбрежният булевард се обновява с твърда настилка, поставят се тротоари и парапет, построява се т.нар. Мост на въздишките, насаждат се кестени.
  • Започва строителството на голяма модерна баня.
  • Разширява се електрическата централа и като цяло се инвестира в много в изграждането на инфраструктурата на града – водоснабдяване, канализация и електрическа мрежа. В крайните квартали се прокарва вода, правят се временни тротоари.
  • През 1935 се открива Българското дунавско параходство /БРП/. За 1936 най-големият внос на стоки в страната се осъществява през русенското пристанище.
  • Завършва изграждането на училищата „Ангел Кънчев“ и „Стефан Караджа“, прави се основен ремонт на останалите.
  • Средства се заделят за развитието на Театъра.
  • Общината осигурява средства за юбилеен сборник по повод петдесетата годишнина на Русенската мъжка гимназия и приема решение за написване историята на Русе.

В резултат от инициативността, ръководните му умения и богатата му европейска култура е избран е за председател на Съюза на българските градове, а централната власт му възлага две важни мисии:

  • Командирован е като кмет „назаем“ в Добрич, за да създаде модел на управление на новата българска власт в региона след присъединяването на Южна Добруджа.
  • Командирован е като кмет „назаем“ във Видин след голямото наводнение през 1942, за да подпомогне възстановяването му.

След основаването в София на първия Ротари клуб в страната през 1933, в Русе се учредява и Предварителен Ротари клуб. Наред с изявени по това време общественици и предприемачи, инж. Кирил Старцев е сред неговите основатели. Началото на клуба е поставено на 2 август 1936, а е чартиран на 4 декември същата година. По силата на действащия по това време Закон за защита на нацията и заедно с много международни организации в България, Клубът е закрит през 1941 и отново чартиран на 31 май 1994, откогато е действащ и до днес.

По време на кметския мандат на инж. Кирил Старцев, през 1940, по силата на Крайовската спогодба Южна Добруджа отново е върната на България. В резултат, Русе повторно става областен център, а населението му по това време е над 51,000 души.

Семейство

През 1927 г. инж. Кирил Старцев сключва брак. Синът му Веселин се ражда през 1928, а дъщеря му Татяна е родена през 1938.

Последни години и смърт

От края на 1943 и през 1944 инж. Кирил Старцев е в отпуск поради тежко заболяване. На 14 септември 1944 новообявената комунистическа власт го освобождава като кмет. След оздравяването си е назначен за началник на водния синдикат „Русенски Лом“, по-късно се занимава с водоснабдяването на Лудогорието, а през 1956 е репресиран от комунистите. В резултат е арестуван и изпратен в Белене. През 1959 постъпва на работа в проектантска организация, но се пенсионира по болест и умира в Русе на 12 декември 1962.

Източници
1. Деветнадесетомайски преврат
2. Инж. Кирил Старцев в Уикипедия
3. Крайовкса спогодба
4. Отвори очи
5. Големите кметове
6. История на Съюза на офицерите и сержантите от запаса
7. 80 години ротарианство в Русе
8. Упадъкът на Русе след Девети септември

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Баба Тонка

tonka2Един от най-изявените участници в Българското Възраждане, родолюбива, смела и отдадена на националното революционно движение българка, съратник и доверено лице на Васил Левски и сподвижник на Георги Сава Раковски, Тонка Тихова Обретенова е ключова фигура в национално-освободителната борба от края на 19 век. Тя оказва силна организационна, морална и финансова подкрепа на четниците от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, както и на Русенския революционен комитет, като превръща дома си в убежище и организационен център на революционните деятели.

Баба Тонка е родена през 1812 в Русе. Баща й е буден и любознателен човек. Той подкрепя зародилата се в началото на 19 век активна борба за просвета и наред с много други вестници и списания, получава и първото педагогическо списание, издавано от Константин Фотинов през 1842. Майка й, Минка Тончева, иска дъщеря й да се изучи и с тази цел я изпраща при образован свещеник. Тонка се завръща в дома си едва три дни по-късно заради подигравките на приятелките си. Образованието на жените по това време е повече от необичайно и не се приема благосклонно от обществото.tonka1

През 1831 Тонка се омъжва за известия абаджия и един от първите търговци в Русе Тихо Обретенов, който е уважаван от съгражданите си интелигент. Той взема активно участие в обществения живот в града, спомоществовател е на сп. „Любословие“ и „Дунавски лебед“. По време на брака им, Тихо купува къщата на брега реката, която по-късно се превръща в център на революционната дейност в региона. През 1864 заедно със сина си Никола Обретенов той основава и първото българско училище в Румъния. През 1869 Тихо Оретенов е отровен от съдружника си чорбаджия.

Тонка и Тихо Обретенови имат 5 момчета и 2 момичета от брака си – Петър, Ангел, Атанас, Никола, Георги, Анастасия и Петрана. Всички те са неразривно свързани с националната борба за освобождение на България от турско робство.tonka5semeistvo

Според източниците, Баба Тонка е сърдечна, контактна, находчива и смела жена, която е считала за свой дълг да помага на хората в беда и да оказва подкрепа на нуждаещите се. Съдбата, която й отрежда това важно и уникално място в Българската национално-освободителна борба, я среща, когато тя е вече 50-годишна, и започва с посещенията на Г.С.Раковски, личен приятел на мъжа й, в техния дом. Разговорите с революционера запалват в нея желанието да съдейства за освобождението на България.

Когато Г.С.Раковски започва сформирането на Първата българска легия, в къщата на Баба Тонка се събират младежи. Заедно със синовете й Ангел и Петър те се учат да стрелят и боравят с оръжие. През 1862 Петър се присъединява към Първата Българска Легия в Сърбия. Ангел и Стефан Мешо-Попът обикалят цяла Придунавска България, за да запалят по революцията и свободата съотечествениците си там.

През 1864 начело с Баба Тонка и като част от българската активна борба срещу гръцкото духовенство и за установяване на самостоятелна българска църква, група жени се организират на бунт срещу владиката. С усилията си в крайна сметка те успяват да убедят пашата да премахне гръцкия владика, а в църквата да се служи на български език.

През 1868 се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Двамата й сина, Петър и Ангел, се присъединяват към нея. Дъщеря й, Петрана, ушива знамето на четата, а самата Баба Тонка отива до Гюргево, за да го занесе на революционерите.

След разгрома на четата в Русе водят заловените останали живи четници, между които и Караджата, който умира по-късно от раните си. Баба Тонка успява да го погребе и спасява черепа му, който сега се намира в Къща-музей „Баба Тонка“ в града. Между заловените е и синът й Ангел Обретенов, който е осъден на доживотна каторга и изпратен в Израел. Освободен е през 1878 с обща амнистия и се завръща в Русе, където умира през 1894. Петър Обретенов обаче намира смъртта си в една от битките на четата през 1868. Той е едва на 26 годишна възраст.tonka3_big

В дома на Баба Тонка през 1872 се учредява Русенския революционен комитет от сина й Никола Обретенов. Създаването на този комитет е било дълго време считано за належащо от Васил Левски, който е искал подобна бунтовническа структура край Дунава, която да улеснява пренасянето на оръжие от Румъния в България, както и връзката между Българския революционен комитет в Букурещ и вътрешната революционна организация.

Баба Тонка е трябвало да се погрижи за осигуряването на скривалище за оръжието на бунтовниците и за вербуването на лодкари, които да пренасят поща и оръжие между двата бряга. В резултат, под къщата й се изкопава скривалище, в което е имало достатъчно място както за пушките, така и за няколко бунтовника в случай на нужда. С помощта на хитрости и подкупи тя успява да привлече и нужните лодкари.

През 1874 Русенският комитет е обявен за централен във вътрешността на страната. В дома на Баба Тонка се укриват оръжие, кореспонденция, архива, както и издаваните от Л. Каравелов вестници „Свобода“, преименуван впоследствие на „Независимост“. Подкрепа и закрила в къщата намират множество революционери като Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Тома Кърджиев, Захарий Стоянов.

През 1875 започва подготовката на Старозагорското въстание, а в Русенския край се организира Червеноводско-Новоселската чета. Дъщерята Петрана извезва знамето на четата, което година по-късно предвожда и Ботевата чета. Тя ушива и знамето на Сливенската чета, а редовата й революционна дейност включва пренасяне на тайна поща и оръжие.tonka4

След разгрома на въстанието, Никола Обретенов и Георги Обретенов, наред със Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов и други, успяват да се спасят в Гюргево. Част от бунтовната младеж в региона обаче попада в русенския затвор. Баба Тонка пътува до Румъния, за да помага на хъшовете там, а в Русе успява чрез хитрост отново да спечели доверието на турците и те я оставят безпрепятствено да посещава бунтовниците в затвора, като така съумява да се грижи за тях.

През 1876 синът Никола Обретенов, който е централна фигура в Русенския революционен комитет, е назначен за апостол във Врачански окръг. По-късно участва в четата на Христо Ботев, става свидетел на неговата гибел и е един от оцелелите, които дават сведения за събитията, довели до кончината на революционера. Осъден е от турците и изпратен на заточение, а след Освобождението става народен представител и кмет на Русе. Живее със съпругата си Димитра в къщата до смъртта си през 1939 година. Дъщеря му Тонка, заедно със съпруга си Нико Просеничков са убити при Деветосептемврийския преврат, а къщата е конфискувана от комунистите.

През същата 1876 Георги Обретенов става апостол в Сливенския окръг. Четник е в четата на Стоил Войвода. През месец май е тежко ранен в сражение с башибозуците и се самоубива, за да не попадне в плен.

Анастасия Обретенова подпомага революционната дейност на братята си. Омъжва се за революционера и писателя Захарий Стоянов, автор на „Записки по българските въстания“, а след Освобождението редактира неговите произведения.
Атанас Обретенов е бил наричан „стар иконом“ и е отговарял за скривалището в дома на Баба Тонка и за пренасянето на оръжие и тайна поща.

Баба Тонка дочаква Освобождението и умира през 1893 година. По думи на очевидци, на погребението й присъстват толкова много хора, колкото градът е виждал само на погребението на Любен Каравелов в Русе.

А това са едни от най-известните думи на Баба Тонка, които сами говорят за нейната вяра, родолюбие и всеотдайност на родината:

Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!

През 1934 на нейно име е кръстено селце в община Попово, Търговище. Математическата гимназия в Русе както и залив на антарктическия остров Ливигстън също се казват Баба Тонка, а историческата й личност е послужила за прототип на героинята баба Тонка от повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“.

Къщата на Баба Тонка в Русе е реновирана и превърната в Къща-Музей „Баба Тонка“, стопанисван от Регинален Исторически Музей – Русе.

Източници

1. Тонка Обретенова
2. Тихо Обретенов
3. Петър Обретенов
4. Ангел Обретенов
5. Георги Обретенов
6. Никола Обретенов
7. Петрана и Анастасия Обретенови
8. Стефан Караджа
9. Записки по Българските въстания
10. Форум „Българките“
11. Дневник „Анализи“

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Град на първите неща в България

Едно от имената, под което Русе е неофициално известен, се дължи на ролята на икономически и културен център, която той започва да играе в историята на страната през втората половина на 19 век, както и след Освобождението на България от турско робство.

1През 1836 година Русчук, както се казва Русе тогава, става център на Дунавския вилает, като през 1864 в границите на тази територия влизат области от три съвременни държави. Негов наместник е Мидхат паша. Той се оказва способен държавник и инициира стопански и данъчни реформи. Откриват се консулства на Австро-Унгария (1849г.), Русия, Великобритания, Италия и Прусия (1853г.), Франция, Белгия, Холандия (1864г.), Румъния, Испания и Гърция. Русе се превръща в един от най-значимите административни центрове на тогавашната Османска империя.3

Историята на града обаче е още по-интересна поради факта, че наред с това той става и един от най-важните центрове на Възраждането и на националноосвободителното движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. След Освобождението, градът запазва силната си позиция като става най-големият град в Княжество България с население от 22,000 души и се утвърждава като портал за навлизащите в страната западни влияния в областта на архитектурата и културата. Тогава се сдобива и с още едно от имената си – Малката Виена.4

През 30-те години кмет на града е Кирил Старцев, който продължава тенденцият на развитие. Отнемането на Южна Добруджа от Румъния обаче става причина за оттеглянето на капитали от града в размер на 40 милиона лева. От всички консулства в града остават само две. След окупирането на града от съветската армия Русе е заклеймен като буржоазен и много от най-изявените му граждани са избити, осъдени или принудени да го напуснат.

6Равносметката обаче показва, че поради уникалната си позиция през последните години на Османската власт и в началото след нейното падане, Русе логично е мястото, където се случват редица значими и основополагащи в национално отношение събития. Пълният списък е много дълъг, но ни се иска да изброим някои от известните и интересни събития.

Изборът е труден, повярвайте ни!

Година За първи път в Русе и в страната
1864 Османска провинция се сдобива с представителна институция – Общ вилаетски съвет.
Започва работа първата съвременна печатница.
1865 Улиците получават имена.
1866 Прокарана е първата телеграфна линия между Русе и Варна.
1867 Прокарана е първата ЖП линия от вилаетския център до Варна.
1868 Открито е първото изложение на местната индустрия и земеделското производство.
Започва да функционира първата фабрика за алкохолни напитки.
1876 Построява се първата пивоварна фабрика.
Започва работа първата парна бояджийска фабрика.
1878 Български град има изработен градоустройствен план, появяват се първи бордюри, тротоари и улични газени фенери.
1880 Иван Ведър полага началото на първата масонска ложа в княжество България.
1881 Построен е първият метален кораб в България.
Създадена е първата българска частна банка.
1883 Построена е първата българска парна пивоварна.
Построена е първата метеорологична станция.
1884 Открито е първото не само в България, но и на Балканите, немско училище.
Основано е първото аптекарско дружество.
1890 Учредена е Първа българска търговска камара.
1891 Създадено е първото застрахователно дружество.
1896 Построен е първият ръчно задвижван асансьор.
1897 Състои се първата кинопрожекция.
1906 Извършва се внос на автомобили.
1933 Построена е рафинерия с части средства. Създадена е Първа българска петролна индустрия.
1953 Построен е първият мостов българо-румънския участък над Дунава.
1981 Провеждат се първите граждански протести по време на тоталитаризма.
Прави се първи опит за съдаване на гражданско екологично сдружение.

firstfilmshow

Източници
1. Пейка
2. Уикипедия

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.


Първи граждански протести

Със съдействието на Дженифър Атанасова

През 1981 румънският химически завод „Верахим“ в град Гюргево започва работа. Некачествените инсталации и прекомерното му натоварване става причина за системното изпускане на хлорни съединения в атмосферата до дванадесет пъти над допустимите норми. Ръководството на Българската Комунистическа Партия (БКП) не предприема никакви мерки и не коментира проблема с румънската страна – за да не наруши добрите съседски взаимоотношения. През това време обаче за жителите на града всекидневието се превръща в борба за оцеляване. protest1

Анализите показват интензивно обгазяване до 72 дни годишно. Броят на регистрираните заболявания на дихателната система за седем години нараства двойно. Увеличава се и броят на децата, родени с увреждания. Детската смъртност в града е 2 пъти по-висока от средната за България. Близо 20 000 души напускат Русе. Всички сигнали за екологичната заплаха над Русе в периода 1984-1986 са засекретени. Комунистическото правителство в Румъния отрича да има проблем. protest4

На 23 септември 1987 година БКП в Русе събира стотици ученици на десетгодишна възраст на площада в центъра на града за приемането им в пионерската организация. Въздухът е синя мъгла. Пред строя са наредени линейки. Медицински екипи оказват първа помощ на припадащите деца. Никой обаче не отменя събитието.

Това става и причината Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова – шест достойни жени, работещи като технически ръководители и помощници в районите за изграждане и поддържане на озеленяване в Русе, да организират първия в страната екологичен протест по време на комунизма. Интересен факт е, че поради страха от репресии, те се заклеват пред Библията, че ще останат заедно в това начинание докрай, което им помага да запазят смелостта си. protest-organizatorki

На 28 септември 1987 година 500 души се събират, за да проведат мирен протест пред Партийния дом докато Окръжният комитет на Българската Комунистическа Партия заседава там. Представител на Партията излиза пред демонстрантите и ги уверява, че вече са взети мерки за прекратяване на обгазяването – нещо, което обаче се случва едва четири години по-късно.

Мълчанието в местната преса обаче е нарушено. Излиза статия във връзка с последиците от хлорните атаки и демонстрациите на населението. Въпросът намира и национален отклик след като в „Литературен фронт“ и „Стършел“ са публикувани материали за обгазяването на града. От 9 декември 1987 до 22 януари 1988 русенски художници правят тематична изложба „Екология – Русе 1987“, която е отбелязана от всички големи софийски вестници. В резултат БКП започва преследвания на организаторите на изложбата и пропаганда за тяхното разобличаване сред жителите на града. Заради бездействието на властта, колкото и организаторките на протеста да се опитват да запазят протеста като граждански, той започва да приема и политически характер, след като на сградата на вестник „Дунавска правда“ неизвестна ръка написва „Долу БКП“. protest2

На 10 февруари 1988 времето е ясно и обгазяване към момента няма. Стотина майки с колички, се събират пред сградата на общинския съвет на БКП. Броят им бързо нараства на 2,000. В този ден в града е членът на Държавния съвет и бивш министър-председател Гриша Филипов, който уверява протестиращите, че обгазяване няма. Точно след демонстрацията обаче гъста синя мъгла се спуска над града. Разярените майки отказват да се разотидат и да вярват на пропагандата. Гражданският и екологичен протест от този ден остава като Протестът на майките с количките. protest3

Режисьорът Юри Жиров от екипа на студио „Екран“ към Българска Телевизия снима филма „Дишай“, който изиграва голяма ролята в последвалите събития. След прожекцията му започва масово записване във възникналия „Обществен комитет за екологична защита на Русе“, който е и първата дисидентска организация у нас. Русенският комитет на практика обаче не успява да осъществи никаква дейност. Съдът отказва да го регистрира, Държавна сигурност привиква на разпити участници в протестите, оказва натиск върху членовете му и принуждава учредителите му да се откажат от действия.

През 1991 година производството в завода „Верахим“ е окончателно спряно.

protest5 Докато помагах с изготвянето на тази статия, изгледах филма „Дишай“. В наши дни, когато почти не съществуват невъзможни неща пред едно зряло гражданско общество в името на общото благоденствие, достойните думи на тези жени и майки звучат все едно са от настоящето. Колко ли страх е имало в душите им преди да се изправят лице в лице с тоталитарната машина? Колко ли отчаяни заради безсилието си са били? Колко ли ярост са изпитвали поради лъжите и липсата на информация от страна на Партията-Майка, та да предизвикат публично нейните водачи? Тяхната смелост ме изпълни с уважение. Мога само да се надявам доблестта и достойнството да намират все повече място сред нас.

Източници:
1. Документален филм „Дишай“
2. „Новите стари истории“ – Обгазяването на Русе през 80-те години
3. Как Живков остави Чаушеско да трови Русе
4. Анатомия на един граждански протест в България в края на социализма: случаят „Русе“

Снимките, използвани в статията, не са собственост на този сайт.

Коментарите са затворени